Окончателно! Право на лична помощ ще имат хора с увреждания над 70%

20.11.2020 14:50 Румина Димитрова

Хората с увреждания, които имат ТЕЛК над 70,1 % и с право на чужда помощ, както и децата с увреждания с над 90% ще имат право на лична помощ от 1 януари 2021 г. Това решиха окончателно депутатите с промени в Закона за личната помощ днес.

Досега такава помощ се даваше само на децата с над 90% увреждания, както и на възрастните инвалиди с над 90% ТЕЛК и право на чужда помощ. Първоначалната идея на закона бе от догодина право на лична помощ да имат всички над 670 хил. души с увреждания, независимо от вида и степента им. Разчетите на правителството обаче показаха, че това може да струва над милиард, а и трудно щели да се намерят толкова лични асистенти. Затова и сега промяната в закона на практика ще разшири кръга на ползвателите на помощта, като в нея се включат хората с ТЕЛК решения за между 70,01% и 89,99%, но няма да бъде за всички, които се нуждаят от нея.

"Замислете се само - има много случаи, в които хора с над 50% степен на увреждане са абсолютно самостоятелни и не се нуждаят от такава помощ. Но има хора, които изпадат в такава необходимост и нямат 50% степен на увреждане. И ще ви дам един пример - човек пада, чупи бедрена кост, трябва някой да го извози до работатат му, няма близък в семейството, който да го подкрепи. Ние поставяме невъзможността този човек да се ползва от асистентска подкрепа. И аз не виждам защо не приемате факта, че не ТЕЛК решението е основополагащо в механизма за лична помощ, а индивидуалната оценка на потребностите", скочи депутатът от БСП Надя Клисурска.

Със закона се разширява кръгът на правоимащите на механизма лична помощ с групата, която има ТЕЛК решения между 70 и 90% с чужда помощ. Според регистъра това са 80 хил. лица, които ще може да се възползват, а дали ще го направят е съвсем различна тема, а дали ще намерят асистенти - трета, каза пък шефът на социалната комисия и депутат от ДПС Хасан Адемов.

Какво правим с другите? Отговорът е, че те отиват в Закона за социалните услуги, за да може да ползват асистенстката подкрепа. Да, но ако искат да се възползват от чужда помощ? Какъв е проблемът? Тези мултифункционални екипи, които са към дирекции за социално подпомагане, като правят оценката на потребностите, вие нямате информация колко часове ще бъдат предоставени, независимо от това, че има методика, независимо от това, че има критерий за определяне на тези часове. И понеже нямате и няма как да се получи, вие какво правите? Определяте финансовия ресурс от 214 млн. и 85 млн. в другия закон и според парите определяме достъпа до лична помощ, каза още той. Подчерта, че сега на практика "под мотото увеличаваме броя на бенефициентите, изолираме една голяма част".

Коефициентът от 1,2 от минималната заплата ще остане като минимално заплащане за асистентите. Той трябваше да се вдигне на 1,4 от догодина, но с промени депутатите го запазиха. Така с увеличението на минималната работна заплата асистентите ще получават 780 лв. за 8 часов работен ден.

"Десетки хиляди българки работят в момента като лични асистенти в Гърция, защото там минималното заплащане е 1200 лв", каза депутатът от БСП Антон Кутев. Подчерта, че ако още в началото било прието коефициентът да е по-висок, сме щели да имаме адекватна грижа и желаещи за асистенти.

"И сега, когато казваме - ако не дойдат асистентите, какво да правим, защото кметовете наистина се притесняват и казват - вие ни задължавате със закона да имаме асистенти и да ги осигурим, но ако не дойдат какво да правя. Резонен въпрос. И отговорът към всички нас е да вдигнем заплащането и да направим условията на закона такива, че да има асистенти. И точно това не правим. С тези промени се движим точно в обратната посока и убиваме това като идея", категоричен бе той.

Броят на часовете за лична помощ ще се дава съгласно Методиката за извършване на индивидуална оценка въз основа на четири степени на зависимост от интензивна подкрепа. Според тях за първа степен, човекът ще има право на 25 часа месечно лична помощ, за втора степен - до 42 часа, за трета - до 84 часа и за четвърта - до 168 часа.

Други от От страната и света

Димитър Попов сглоби кабинет в "12 без 1 мин." по Коледа преди 25 г. (Снимки)

Юристът Димитър Попов (26 юни 1927 г. - 5 декември 2015 г.) е първият български премиер некомунист след 1946 г. Роден е на 26 юни 1927 г. в Кула. Произхожда от стар род

Росен Желязков отговаря на вота: Не давам оставка, защото икономиката расте - БВП нагоре с 3,2%, пети сме в ЕС (Обзор)

Борисов поиска закриване на комисията "Сорос", създадена по настояване на ДПС Правителството няма да подава оставка, защото се справя добре и под негово управление икономиката расте бързо и се справя

София взема заеми за трамваи, тротоари и пътища (Обзор)

Ремонтират булевардите “Христо Ботев”, “Дж. Баучер” и “М. Луиза” Терзиев: Децата, транспортът и кварталите са топприоритетите в бюджета на София за 2026 г

Тръмп се отказва от Европа като основен съюзник, САЩ вече няма да са лидер на света

Администрацията на президента Доналд Тръмп представи нова стратегия за национална сигурност, която описва европейските съюзници като отслабени и цели да възстанови доминацията на САЩ в западното

Завещание на седмицата: Протест, по-протест, най-протест. Или манията да се броим

Колко българи излизаха по булевардите през годините - вижте още в завещанието на

>