И бюджетът на държавата приет на първо четене
Управляващите го определиха като бюджет на изпълнените обещания. 3 милиарда лева са заделени за борба с коронакризата. Предвидени са пари за увеличение на бюджетните заплати и на пенсиите
Почти без дебати, с 98 гласа „за“, дошли от ГЕРБ и Обединени патриоти, парламентът прие на първо четене и бюджетът на държавата. Само 6-ма бяха против, а БСП и ДПС не участваха в гласуването.
Бюджетът ще завърши първата кризисна година с 43,5 млрд. лв. приходи, 48,7 млрд. лв. разходи и дефицит от 5,25 млрд. Това означава, че епидемията е свила приходите с малко над половин милиард - 551 млн. лв. в сравнение с 2019 г. и е надула разходите с 3,5 млрд. , 2/3 от които са похарчени заради епидемията..
От буферите на сегашния бюджет да се заделят малко над 3 милиарда лева, целево предназначени за битка с коронакризата. От тях, половината ще отидат за директно подпомагане на домакинствата, а останалите са предназначени за бизнеса. Така, за първи път от 8 години, бюджетното салдо вече няма да е нула, а отрицателно. За първи път от 12 г. дългът ще расте с по-бързи темпове, тъй като бюджетът ще разчита на поемането на нов дълг- до 10 милиарда лева, вместо на форсиране на данъчните приходи. Планираният ръст на приходите е 9,5%, 52,5 млрд. лв. разходи и дефицит от 4,9 млрд. лв. Рекордният в последните пет години ръст на БВП е заменен с очаквания за спад от 3% за 2020 г. , и старт на бавното съвземане на икономиката – с 2,5% за година от 2021 г. Пропорционално на забавените темпове на икономиката, финансовото министерство планира приходите да се увеличат с 9,5% и залага хазната да събере 47,6 млрд. лв.
Най-голямо натоварване отново е предвидено за данъчните приходи – НАП трябва да вдигне събираемостта и да осигури 2,2 млрд. лв. повече в сравнение с 2020 г. Очакваме 600 млн. лв. от концесията на Летище София са планирани за новия бюджет като буфер, ако планът за данъчните приходи не бъде изпълнен. Приходите от ДДС, които основно и бързо пълнят хазната са коригирани в сравнение с тази година само с 300 млн. лв. надолу, като 234 млн. лв. от тях са заради намалението на ставката от 20% на 9% за заведения, книги и бебешки храни и памперси. 52,5 млрд. или със 7,8 млрд. лв. е увеличен разчетът за разходите . Не се планира обаче увеличаване на капиталовите разходи, а финансиране на мерки за коронакризата и увеличаване на доходите. За да се осигури ръст от 10% на бюджетните заплати, 658 млн. лв. са заделени в бюджета за увеличаване на минималната заплата на чиновниците, а с 545 млн. лв. ще се финансира вдигането на минималната пенсия до 300 лв. още от 1 януари. 390 млн. лв. са предвидени за да се покрие отпадането на подоходния критерий от месечните помощи за отглеждане на деца до 1 г. 360 млн. лв. са планирани за увеличение със 17% на учителските заплати.
Към края на 2020 г. се очаква държавният дълг да нарасне до 28 млрд. лв. или 23.5% от прогнозния БВП при 22 млрд. година по-рано, като в тази сума влизат 5 милиарда лв., от септември т.г. До 2023 г. дълговото финансиране на бюджета ще се движи от 4,5 до 6,8 млрд. лв. годишно. За догодина, максималният размер на държавния дълг трябва да остане под 31,9 млрд. лв. като дълговият таван е определен на 4.5 млрд. лв. С новия дълг и с натрупаните пари във фискалния резерв ще се рефинансира стар дълг- съответно 1,2 млрд. лв. за 2021 г., 2,4 млрд. лв. през 2022 г. и 2,2 млрд. лв. през 2023 г. Изискването обаче е в края на всяка година, в резерва като буфер да остават не по-малко от 4,5 млрд. лв.
Въпреки кризата, държавата опитва да съхрани основните си приоритети, макар и с по-малък финансов ресурс. За образование увеличението е с 647,7 млн. лв. спрямо тази година, за здравеопазване 581,1 млн. лв. допълнително. 2 млрд. лв. 2 млрд. лв. ще ни струва сектор отбрана. Социалната политика ще бъде финансирана с рекордните 1,35 млрд. лв. допълнително. Освен добавките към всички пенсии, която мярка вече е в сила и ще продължи и догодина, финансов ресурс е заделен и за финансова подкрепа с ваучери за храна на най-бедните пенсионери , които вземат от 301 до 369 лв. включително.
Предвижда се намаление на неданъчните приходи с 895 млн. лв. и увеличение на разходите на хазната с 840,7 млн. лв. Тава хазната ще завърши годината с дефицит от 5,249 млрд. лв. За следващата година недостигът ще бъде леко свит до 4,88 млрд. лв.