Карадайъ : Всички държави от Балканите трябва да са пълноправни членки на Европейския съюз
Ние от ДПС още от 1990 г. сме заявявали нашата позиция за пълноправното членство на всички държави от Балканите в Европейския съюз. И занапред ще продължим да работим в тази посока. Това каза лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ по време на виртуална конференция "Западните Балкани отвъд 2020: действия и решения по време на пандемия", инициирана от евродепутата от АЛДЕ/ДПС Илхан Кючюк.
"Целта на политиката за разширяване на Европейския съюз е да обедини европейските държави в общ политически и икономически проект. Тя също така води до засилване на присъствието на съюза на световната сцена. Това е геостратегическа инвестиция към стабилна, силна и обединена Европа, основана на общи ценности и предлагаща демократично управление и зачитане на основните права и свободи на човека. Разширяването, като един от най-успешните външнополитически инструменти на Европейския съюз, играе ключова роля и по отношение на страните от Западните Балкани с тяхната перспектива за бъдещо членство в съюза.Спомнете си България в началото на 90-те, която с няколко бивши комунистически държави, стояха като „черното петно“ на Европа. Но чрез вътрешнополитически промени, общи усилия и реформи ние успяхме да се присъединим към НАТО през 2004 г., а малко по-късно и към Европейския съюз през 2007 г. по време на двете либерални правителства, в които ДПС имаше ключова роля като коалиционен партньор", каза Карадайъ.
"България успя да осъществи мирен преход от тоталитаризъм към демокрация благодарение на уникалния Българскиетнически модел, чийто архитект е д-р Ахмед Доган и е реализиран чрез ДПС. Страната ни бе обединена от общата, консенсусна кауза за европейско развитие, изразяваща се в членството в НАТО и ЕС, посочени от ДПС като приоритети за страната още 1991 г., и успя да я реализира. Днес, ние сме убедени, че този етнически модел на толерантност и заедност може да служи за пример на държавите от Западните Балкани за преодоляване на различията натрупани от дълги исторически наслоения и тлеещи етнически конфликти, което ще отвори вратите на държавите по пътя им към ЕС", продължи той. Според него днес повече от всякога Западните Балкани могат да разчитат на помощта и подкрепата на ЕС.
"След като дълго време цареше усещането както в европейските граждани, така и в гражданите на страните от региона, че политиката за разширяване на ЕС е загубила своята ефикасност и не носи необходимите резултати след себе си, което налага промяна на Копенхагенските критерии, то вече имаме нова реалност. Среща на върха ЕС-Западни Балкани в София през 2018 г. даде рестарт на европейската перспектива за региона, а лансираната нова преговорна методология ще направи процеса по-динамичен и ориентиран към конкретни и видими резултати. Но наред с това кризата от COVID-19 показа колко силно Европейския съюз застава зад своите партньори и въпреки трудната ситуация спешно мобилизира 3.3 милиарда евро от ЕС за Западните Балканиза справяне с последствията от пандемията. Тази европейска форма на солидарност,която беше поставяна под съмнение дълго време, сега се доказа, че е реална. Нещо повече, тя не е еднократен акт, а началото на един дългосрочен процес, който цели да обвърже Западните Балкани икономически, политически и социално с ЕС преди формалното членство", каза още той. Подчерта, че лансираният наскоро нов икономически и инвестиционен план за региона ще има точно тази стратегическа цел за изпълнение - мобилизиране на средства за ключови инвестиции в областта на транспорта, енергетиката, зеления и цифров преход, които ще създадат така необходимите устойчив растеж, работни места и осезаеми ползи за компаниите и гражданите от региона.
"Инвестиционният пакет ще бъде ключов двигател за публични и частни инвестиции в региона, но прилагането му, разбира се, ще трябва да върви ръка за ръка с политическите реформи в страните, които да отговорят на очакванията най-вече на младото население там. Защото според последния Балкански барометър на Съвета за регионалносътрудничество най-големите опасения в региона за младите хора остават икономическата ситуация и изтичането на мозъци. Гражданското общество и младежта са сред стълбовете на демокрацията и един от основните участници в решаването на важни реформи и проблеми в процеса на присъединяване към ЕС", допълни Карадайъ. И изрази надежда, че дискусиите за икономическия растеж и регионалното сътрудничество ще продължат и на следващата среща в рамките на „Берлинския процес“ в София на 10-и ноември.
Очаквайте подробности!