Съдът отряза Георги Вълев от Килърите по иск за 50 000 лв. срещу прокурори
Великотърновският окръжен съд отхвърли като неоснователен, предявения от Георги Вълев от "Килърите" иск за 50 000 лв. против Прокуратурата на България, съобщиха от съдебната палата.
Осъденият до живот бизнесмен претендира крупната сума за претърпени вреди от действие на Шуменска окръжна прокуратура във връзка с повдигнати му обвинения за лихварство и държане на боеприпаси. Той е подведен под отговорност затова, че през периода от 2000 г. – до 2009 г. в гр. Велико Търново, без съответното разрешително, като физическо лице в качеството си на заемодател отпуснал парични заеми срещу лихва на физически лица, с което получил значителни неправомерни доходи – в размер на 305 790 лева. Със същия обвинителен акт на ищеца са повдигнати обвинения и за извършени други престъпления по чл. 116, чл. 330, чл. 131 от НК. По тези обвинения Георги Вълев бил предаден на съд като е било образувано наказателно дело по описа на Окръжен съд – Шумен. По обвинението по чл. 252 от НК лицето е осъдено на 8 години „лишаване от свобода“, глоба в размер на 8000 лв. и конфискация на част от имуществото, а по това по чл. 339, ал. 1 от НК – на 4 години „лишаване от свобода“. На осн. чл. 304 от НПК ищецът е бил частично оправдан по първоначалните обвинения.
В исковата си молба Георги Вълев твърди, че е претърпял вреди от така повдигнатите му обвинения, изразяващи се в загуба на вяра в българската прокуратура като стожер на законността, загуба на спокоен сън, сънуване на кошмари, загуба на апетит и телесно тегло, затвореност в себе си, чувство на незащитеност и безпомощност, притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот. Тези претърпени вреди ищецът оценява на 50 100 лв. Георги Вълев моли съда да отсъди ответника да му заплати исковите суми, както и обезщетения за забава върху всяка от главниците в размер на 177 300, 85 лв.
Съдът намира предявения от ищеца иск за допустим, но неоснователен.
По делото са разпитани двама свидетели, които твърдят, че в следствие на повдигнатите обвинения, предмет на настоящото производство, публикации в медиите, последвалите проверки и претърсванията, извършени от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, и преживения стрес, Георги Вълев отключил заболявания, които наложили прием на лекарства – диабет, латентна туберкулозна инфекция, лумбални проблеми, болки в гърба и кръста. По делото са приети основно и допълнително заключение на съдебно-медицински експертизи, които съдът възприема изцяло като компетентни и обосновани. Според вещото лице липсват медицински данни, които да доказват, че лицето страда от неинсулинови тип диабет или, че е възникнала латентна туберкулозна инфекция, а според изследване ищецът страда от дискова херния с давност над 10 г. с периоди на обостряне и затихване. Съдът не възприема показанията на разпитаните в рамките на съдебното производство свидетели като достоверни и счита, че не следва да ги кредитира като такива, тъй като и двамата свидетели са близки на ищеца и са пряко заинтересовани от изхода на спора. Освен това показанията са вътрешно противоречиви и в противоречие с останалите събрани по делото доказателства.
Освен това в случая на ищеца са повдигнати обвинения не само за престъпления по чл. 252 от НК и по чл. 339 т НК, по които той частично е оправдан, а и такива за престъпления, които се отличават с много по-висока степен на обществена опасност и за извършването на които се предвижда наказание много по-тежко от наказанията, предвидени за престъпленията по чл. 252 и чл. 339 от НК, за които е налице и влязла в сила осъдителна присъда. Оправдателната част на постановената срещу ищеца присъда се отнася до незначителна част от повдигнатите му обвинения. Според съдът е трудно, но не и невъзможно, да се разграничи каква част от притесненията на ищеца по време на воденото срещу него наказателно производство са се дължали на повдигнатите му обвинения по чл. 339 и чл. 252 от НК и каква част са се дължали на останалите повдигнати обвинения.
Решението на Великотърновски окръжен съд подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС.