Коронавирус: една съществена разлика между българите и германците
Броят на инфекциите с коронавирус расте както в България, така и в Германия. Сега решаващо е поведението на всеки един гражданин. И имено тук е съществената разлика между българите и германците. От Александър Андреев.
Според допитване, проведено в началото на седмицата, 51% от германците смятат, че сегашните мерки против разпространението на пандемията са достатъчни, а цели 32 на сто дори мислят, че мерките трябда да бъдат още по-строги. 15% от германците са на мнение, че правилата са твърде строги.
Но ето го и най-важното число: 2/3 от хората в Германия са убедени, че тъкмо тяхното собствено поведение във всекидневието е решаващо за справяне с Ковид-19.
Пандемичният делник в Германия
Дори по широките алеи в парка ти правят път да минеш. Велосипедистите внимателно те заобикалят, без да натискат истерично звънеца. А когато сам си на велосипеда, пешеходците гледат да ти осигурят свободен коридор. В супермаркета те изчакват, за да се запази необходимата дистанция, дават ти път по тесните проходи, а на касата не те притискат. В автобуса стоят максимално далеч от теб. И всички носят маски. С минимални изключения.
Така изглежда пандемичното всекидневие в Германия. Да, хората са изнервени. Да, мнозина мъчително се боят за работните места или за бизнеса си. Да, когато си в тясно жилище, а децата подивяват и си ходят по главите, животът не е лесен. А когато искаш да се събереш с приятели, да излезете навън, да отидете на концерт, но всичко наоколо е затворено… Въпреки всичко това хората около мен в Германия се държат цивилизовано, спазват реда и мерките, уважават личното пространство на другия и гледат с колективни усилия някакси да прекосим през минното поле на заразата и да се доберем до края на пандемията.
Сякаш всички владеят и практикуват категоричния императив на Кант. И съзнават, че за мнозинството е добре, когато всички спазват един и същи ред. И то е съвсем просто: ако всички носим маски, преносителите на вируса стават 50% по-безопасни.
Германците вярват на управниците си. Докато пиша последното изречение, леко ме побиват тръпки, защото това доверие в определени исторически моменти е причинавяло големи беди и злини. Но тъкмо поради двете големи катастрофи през 20 век днешното германско общество си е изработило много надеждни защити срещу управленски произвол. А управленците стриктно се държат в демократичния коловоз и в общия случай взимат решения, които са добри за хората. Редките изключения се дължат на сбъркана оценка, но не и на зла умисъл или стремеж към лично обогатяване.
А как е в България?
В България не вярват на управленците. Разбираемо, след като столетия наред са те управлявали зле и в чужд интерес. Но днес е в интерес на всички да повярват на властите, да се вслушат в препоръките… Уви, на протестите горят маски. В социалните мрежи избуяват безумни възгледи за пандемията като операция на "дълбоката държава". Премиерът уж налага мерки и зове към предпазливост, а сам ходи без маска и накрая се заразява. Амбициозни политически партийки се опитват да ловят риба в мътна вода и пропагандират срещу ограниченията. Дори високо образовани и интелигентни хора се присмиват на мерките и говорят за масова психоза. Но какво ще правим, когато утре нашите родители легнат болни, а болниците вече нямат капацитет? Какво ще правим, когато се окаже, че само богатите могат да си позволят обдишване? И че за ваксината се чака години?
Не знам дали това наистина е магическата рецепта, но ми се струва единственото разумно: ще се справим само заедно и солидарно, само ако всички спазваме едни и същи правила. В Германия две трети от хората го мислят и постъпват в съответствие. Имате ли по-добро предложение?