Не те пускат до плажа? Може, но само заради националната сигурност или природа
Министерството на туризма и общините трябва да контролират дали се спазва
Според Закона за устройство на Черноморското крайбрежие хората имат право на свободен и безплатен достъп до плажовете, независимо дали те имат концесионер, наемател, или са безстопанствени. Според чл. 4 от закона този достъп се осигурява чрез устройствените планове на плажовете, които принципно се изготвят от местната община.
Върховната административна прокуратура (ВАП) неслучайно нареди преди седмица на община Созопол да провери защо около къщата на издателя Иво Прокопиев в местността Буджака има достъп до крайбрежните скали по тясна опасна пътечка.
В същото време ВАП установи, че в парк “Росенец”, където се намира лятната резиденция на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, не е осигурен свободен достъп до крайбрежната ивица заради поставена временна строителна ограда. В МРРБ липсва одобрен инвестиционен проект за изграждане на пристанищен обект, няма одобрен инвестиционен проект за изграждането и на двуетажна постройка, разположена в непосредствена близост до крайбрежната ивица.
В този случай местната община следва да нареди премахването на загражденията.
Преди това прокуратурата нареди на бившия вече туристически министър Николина Ангелкова да направи пълна проверка на достъпа на граждани до плажовете по цялото Черноморие през лято 2020 г., както и за нередности при действията на концесионерите. Тези проверки все още не са завършили, срокът за това бе едномесечен, а разпореждането на ВАП бе издадено на 2 юли.
Миналото лято самата Ангелкова сезира прокуратурата за един случай на преграждане на свободния достъп до плажа - при Русалка. Тогава граждани се оплакаха, че е сложена бариера, при това не само за коли, а и за пешеходци. Хората бяха принуждавани да плащат такса от 10 лева, за да стигнат до плажа Това не важеше за гостите на самия комплекс. Тогава Ангелкова прати писмо до областния управител на Добрич, тъй като по онова време плажът на Русалка беше неохраняем, а по закон за неохраняемите плажове отговаря областният управител.
Ако има концесионер или наемател на плажа, се прави и схема на самия плаж, в която всичко се указва подробно и тази схема е неразделна част от концесионния договор или договора за наем. Дали се спазва тя, се контролира от министерството на туризма. Ако плажът няма стопанин, контролът за достъпа до него трябва да се осъществява от местната община.
В схемата на плажа има точно определени неща, които трябва да се изпълнят, например 50% от ивицата трябва да е свободна от чадъри, шезлонги и търговски заведения, за да може там хората да разполагат свои плажни принадлежности. Тези 50% трябва да имат равностоен достъп до водата, както и останалата част от плажа. Това лято заради изискването за по-големи разстояния между шезлонгите тази площ е намалена временно на 30%. Развлекателните обекти и заведенията трябва да заемат не повече от 2% от плажа.
В закона обаче пише, че за части от територията на плажовете и дори за цели плажове, както и за брегоукрепителни системи и съоръжения, крайбрежни езера, лагуни, лимани, влажни зони, пясъчни дюни и острови, независимо дали са естествени, или изкуствени, достъпът на гражданите може да бъде ограничен, но само в случаи, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, охраната и контрола на държавната граница, опазването на защитени територии и обекти, при опасност за здравето или живота им, както и в други случаи, определени със закон.
При всички положения обаче за това трябва да има най-малкото писмена заповед, а и законът изрично посочва, че границите на тези обекти трябва да са отразени в кадастралната карта и в Имотния регистър. Освен това, макар и да не е написано в закона, е елементарно, че на границата на такива охраняеми зони трябва да има указателна табела.