България на 3 години от еврото - влиза в чакалнята
След 13 г. членство в Европейския съюз България очаква финално решение за влизане и в Клуба на богатите държави в него, стана ясно в четвъртък.
“Представители на еврозоната са подкрепили влизане на България и Хърватия в чакалнята”, съобщи “Ройтерс”, като се позова на четири европейски източници. Според агенцията, решението ще бъде взето неофициално по време на видеоконференция по-късно днес или утре между финансовите министри на страните-членки на ЕС. Официалното обявяване пък се очаква през уикенда, когато борсите не работят, за да се елиминират пазарни спекулации.
Ако решението стане факт, България и Хърватия, които се движат в пакет, могат да приемат еврото за своя официална валута най-рано през 2023 г., тъй като според правилата престоят във валутно - курсовия механизъм трае поне 2 г. Държавите, влезли в т.нар. чакалня, или ЕРМ-2, трябва да продължат да спазват маастрихтските критерии, а националната им валута трябва да остане стабилна. Това означава, че мониторингът над нас по отношение на инфлацията, бюджетния дефицит, курса на лева, лихвените проценти ще продължи поне до 2023 г.
Страната ни обяви намерение да поиска членство в еврозоната и в банковия съюз през юли 2018 г. Тогава тя пое определени ангажименти, които са изпълнени, и получи пътна карта. Бе заявено и нашето искане да бъдем приети едновременно в банковия съюз и в чакалнята за еврозоната, на което Брюксел не възрази.
В края на миналата година като допълнителна гаранция парламентът със свое решение задължи финансовия министър и управителя на БНБ България да влезе във валутно-курсовия механизъм при курс на лева, който имаме в момента - 1,9583.
Точно преди месец, ЕЦБ предупреди страната ни, че имаме още работа, включително и законодателна, за да покрием изискванията за членство в еврозоната. Оценката и препоръките бяха записани в Доклад за конвергенцията, който оценява състоянието на българската икономика, институции, националната валута, търговските и централната банка за приемане на единната европейска валута. Очакванията са освен курса на лева към еврото, при престоя ни в чакалнята да се следи напредъкът ни точно по тези критични точки, посочени в документа.
Според европейските банкери инфлацията в България остава доста над референтната стойност от 1,8% по критерия за ценова стабилност. През март 2020 г. нейният 12-месечен среден темп е бил 2,6%, а през последните 10 години колебанията са били в твърде широк диапазон от -1,7% до 3,8%. “В перспектива съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България”, се казва в доклада. Втори проблем, който трябва да бъде разрешен преди влизането ни в еврозоната , е, че “българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата”. Третата критична точка е повишаване на качеството на работа на всички български институции.
Решението най-вероятно ще се вземе днес.