Захари Георгиев: Соломон Паси да пита Спас Гърневски за Альоша
Как паметникът на съветския воин Альоша да бъде “прибран” така, че хем да не се извисява от най-високата точка в Пловдив, хем да бъде съхранен? Соломон Паси препоръчва архитекти и художници да дадат идеи.
“Не бих се впускал да коментирам подобни безумни предложения”, каза пред “24 часа” Захари Георгиев, бивш шеф на пловдивските социалисти от 1999 до 2009 г., ексдепутат и бивш общински съветник.
Той смята, че идеята Паметникът на Съветската армия в София да се закопае в земята и само шмайзерът да остане, е също безумна. “В зората на демокрацията, през 1996 г., когато страстите бяха нажежени, имаше решение на тогавашния общински съвет на Пловдив. По предложение на кмета Спас Гърневски мнозинството прие да събори паметника на Альоша от върха на хълма. По тази тема е добре Соломон Паси да се консултира със сегашния народен представител от ГЕРБ Спас Гърневски. Той ще му разясни”, препоръча Георгиев.
По думите му Альоша продължава да стои на върха на Хълма на освободителите в Пловдив, макар от онова решение да са минали 24 години. “Може би покойната вече проф. Радка Колева (тогава общински съветник от БСП - б.а.) e била по-прозорлива, като каза, че “Альоша ще надживее всички”, припомни Георгиев.
Според него въпросът е не дали един паметник може или не може да се събори. “А просто паметници не бива да се рушат, защото сме свидетели на различен вид човешки вандализъм и в най-ново време. Подобно нещо наблюдаваме и в Щатите в момента. Ако има политици, които си мислят, че с подобни тези ще насочват вниманието на обществото в друга посока, те не са попаднали където и когато трябва”, обобщи той.
Какво да се направи с паметника на Съветската армия в София? Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси разви в “24 часа” идеята си: “Нека в четирите ъгъла на Княжеската градина около паметника правителството и общината добавят паметници, напомнящи за други деяния на Червената армия — Унгария '56, Прага '68, Афганистан '81 и на Архипелага ГУЛаг. И да не забравяме вероломното нахлуване на СССР в България през септември 1944-а! Ключовият елемент в този съвременен прочит на историята ще е в издълбаването на 44-метрово отверстие, в което паметникът да бъде спуснат, като над земята остане само шмайзерът на софийския Альоша - да се помни историята, за да не се повтаря.”
Идеята предизвика голям интерес и много коментари. Ето какво казва историкът проф. Андрей Пантев:
“Това е баналната мания да покриеш теста за благонадеждност от този, от когото си получил някакво благосъстояние, известност или пари. Първо, не се казва Съветска армия тогава, а Червена армия. Второ, не се казва шмайзер, а шпагин. Трето, няма армия, която върши само благотворителни дела дори когато осъществява благородни идеи и акции. Красиви войни няма, когато държиш автомат - дали е шпагин, или шмайзер, ти не можеш да бъдеш ангел, не можеш да бъдеш благотворител.
Имам усещането, че просто се покрива тест за благонадеждност и това вече са уморените ресурси на тези, които подкрепят такива идеи. Паметникът на Червената армия в София не е направен, защото тя е освободила България, а защото има съществен решителен принос за победата над нацизма в Европа и по-нататък. Това е цялата работа!
Ние не казваме, че сме благодарни на факта, че е дошла тук, а че в България това е армията, която счупи черепа на нацистката мечка или орел, както искате го наречете.
По онова време никой не е говорил за ГУЛаг. Сега е много лесно да се казват от дистанцията на времето шегички и упреци, тежки архитектурни проекти и прочее. Този паметник не е върхът на възвишеното, но и в никакъв случай не е паметник на злото.”