26 SOS кабини в най-дългия тунел у нас
След година “Железница” ще е напълно пробит, скалите в района са много разнородни
Дъжд и сложна геоложка структура довели до свличането на земна маса
Строящият се тунел “Железница”, част от магистрала “Струма”, се оказва най-сложното пътно съоръжение, което се строи у нас.
Освен че ще е най-дългият в България - 2,28 км с две тръби, изграждането му е съпътствано с редица препятствия, с които изпълнителите се сблъскват заради особеностите на терена.
“С годините геологията на скалите е претърпяла метаморфози и те са изключително ронливи и неустойчиви на места. Не са еднородни. Някъде са здрави, някъде - не. Точно това е и причината да се стигне до неприятния инцидент, при който пострадаха трима работници”, обясни изпълнителният директор на “Джи Пи Груп” Стефан Тотев.
В сряда около 10 ч земна маса се свлече и затрупа трима работници, но колегите им реагираха мъжки - бързо и адекватно, и спасиха живота на Георги, Спас и Красимир. Двама от тях са настанени във ВМА, а третият е в болницата в Благоевград, като няма опасност за живота им.
“Докато подменях лекарствата в аптечките, ми се обади колега, че има затрупани работници в лявата тръба. Със Зарко Махов се качихме на колата и за 2-3 минути стигнахме до мястото.
Аз заедно с други колеги, които бяха там,
започнахме да
гребем, за да
извадим Спас.
Когато видях, че
започва да диша,
ми олекна
Говорих му през цялото време. После помогнахме на другите колеги, които вадеха Краси, затрупан до кръста. При него беше по-сложно, защото мястото бе трудно, имаше опасност и от ново свличане на земна маса. Обезопасихме го с кофата на багера и греди. Георги бе изваден по-бързо”, спомня си инфарктната ситуация Владимир Цветанов.
“Всички са действали без паника, така, както са инструктирани. Благодарим на колегите, на пожарната, полицията, медицинските екипи, които ни оказаха пълно съдействие. Както и на премиера Бойко Борисов и ген. Венцислав Мутафчийски за помощта за лечението на пострадалите”, каза шефът Тотев.
Нямало е никакви индикации, че е възможно да се получи такова свличане от 5-6 кубика земна маса с тегло около 10-12 тона. Работниците са се подготвяли да слагат втора обезопасителна рамка, когато се е получило обрушването. На това място хълмът над тунела е около 40 метра.
Строежът на скалите в района е необичаен и предварителните проучвания са установили, че геологията е различна на едно и също място. Специалисти казват, че тунелното строителство, което е вид минно строителство, е най-сложното, много специфично и са възможни изненади. В този участък скалите са ронливи, напукани и
след обилните
валежи от
последните дни
водата е
проникнала
надолу
Точно поради тази причина прокопаването става с багер, а не с взрив.
За 24 часа се прокопават по 1,5-2 метра. Веднага след изкопаването се прави първична облицовка с крепежни елементи, пръскан бетон с фибри, анкери и се слага рамка. Работи се по австрийски метод, който е най-подходящ за геоложката структура в района. Не се копае на пълен профил, а на два етапа - горен и долен. Долната част е около 2,5 метра дълбока, а горната - светлата част на тунела, е около 8 метра.
Работи се денонощно на три смени. Машините са нови и това дава възможност да няма прекъсване на работата, защото не аварират. Специализираното оборудване като тунелен багер, робот за пръскан бетон, тунелна карета за анкери и пробивни дейности, тунелен челен товарач, са последна дума на техниката в света.
“Имаме геолог,
който на всеки
забой взима
характеристиките
на скалната
основа и
предписва
крепеж
Той е специфичен за всяко място, не е еднакъв за цялата дължина на тунела заради разнородните скали. Досега сме имали и по-тежки и сложни участъци, през които сме минали. Случвало се е на едно и също място, на един профил отгоре да се копае с багер, а отдолу се взривява заради различна геоморфология. Някъде има здрави скали и се налагат частични взривни работи.
Предстои ни участък с малко покритие до повърхността - 20 метра, където пък има опасност от получаване на комини - да избием на повърхността”, обясни Матей Матеев, обектов ръководител.
Досега в двете тръби на тунела от двете страни - северната и южната, са прокопани общо около 2 км. Очакванията са
през лятото на
следващата
година да има
“среща” в
средата и
тунелът да е
пробит изцяло
Освен най-дългият, той ще е и най-модерният у нас, отговарящ на всички световни изисквания за безопасност.
“Няма да има опасност за пътуващите при обилни дъждове. Ще се направи хидроизолация с фолио, което завършва с дренажни тръби, ще бъде изцяло облицован. Правим и връзки между двете тръби, за да може в случай на авария да се евакуират хората. Ще има 4 пешеходни галерии и 2 автомобилни за преминаване от едната в другата тръба. В двете тръби ще има и по 13 аварийни SOS кабини с пожарогасител, телефонна връзка и възможност човек да се предпази.
Ще има системи за енергоефективно осветление, вентилация, видеонаблюдение, пожароизвестяване, интелигентна система за управление на трафика, аудио- и радиооповестяване, електронна система за контрол на достъпа”, обясни Иван Танев, главен инженер и ръководител на проекта.
През пролетта на 2022 г. се очаква тунелът да е напълно завършен, както и двата пътни участъка преди и след него.