Антибиотик след ухапване от кърлеж само при доказана инфекция
Паразитите не бива да се мажат с олио или да се въртят обратно на часовниковата стрелка, както съветват някои бабини рецепти
Заради зачестилите валежи се очаква бум на кърлежи. От Столичната здравна инспекция обясняват, че дори при вече извършено обезпаразитяване по план, след продължителен период на дъждове може да се наложи повторно третиране на тревните площи.
По данни на Националния център по заразни и паразитни болести от началото на годината в страната са съобщени
35 случая на лаймска болест
(борелиоза, причинена от бактерията Borrelia burgdorferi). Специалистите препоръчват да не се ходи в неокосена трева или храсти, да се обуват на децата високи чорапи или дълги панталони, както и задължително да се ползват репеленти.
По принцип здравни специалисти съветват човек да не се опитва да вади кърлеж сам, а да се потърси лекар, защото често части от насекомото остават в кожата и провокират допълнително възпаление на засегнатия участък.
В сегашната ситуация обаче това не е най-доброто решение. “По възможност
избягвайте посещението
в спешното
за вадене на кърлеж в условията на COVID-19. Не се нуждаете от имунизация срещу тетанус - подчертава д-р Бояна Петкова. - Опитайте да го извадите с обикновена пинсета или специална пинсета за кърлежи с издърпване нагоре, без въртене. Освен това не задушавайте кърлежа с олио.”
Това е често срещана практика – някои народни рецепти съветват кърлежът да се покрие с памук, напоен със зехтин или олио, и след това да се издърпа, като се върти обратно на часовниковата стрелка. Според лекари обаче тази практика е рискова, тъй като при мазане с олио всъщност се благоприятства по-лесното проникване на вредни агенти от паразита в кожата, а при въртене най-често тялото му се откъсва от главата и тя остава в кожата.
Най-безопасният метод е директното издърпване нагоре по възможност с остра пинсета. “Тя е най-подходяща, за да можете да захванете кърлежа удобно и да не го смачкате, което води до отделяне на слюнка в тъканите и увеличава риска от заразяване”, обяснява д-р Петкова.
Лекарката е категорична, че
не е необходимо да се носи изваденият кърлеж
за изследване за лаймска болест, тъй като има риск изследването да е фалшиво отрицателно - тоест кърлежът да е заразен, но изследването да не го покаже.
“30 до 45 дни след инцидента изследвайте igM и IgG антитела за Borrelia burgdorferi. Добре е положителен резултат да се потвърди от референтната лаборатория в Центъра по заразни и паразитни болести – уточнява д-р Петкова. - Ако изследването за IgM антитела е положително, това означава, че имате новопридобита инфекция с Borrelia burgdorferi.
За да избегнете разгръщането на лаймска болест, трябва да проведете дълго антибиотично лечение в достатъчно високи дози. Често срещана грешка е изписването на антибиотик в ниска доза за кратко време. По време на антибиотичното лечение и три месеца след това не забравяйте да приемате пробиотик с високо микробно число и достатъчно бактериални щамове.”
Според проучване на екип от британския Национален институт за здравни изследвания за ефективно лечение на лаймска болест е необходим прием на антибиотик за срок от 21 дни (а не обичайните 7 до 14).
Специалистите уточняват, че е важно да се следи състоянието на пациента до няколко седмици след ухапването. Рискови са симптоми като повишена температура, обриви по тялото, втрисане, разширяващ се червен кръг на мястото на ухапването. Всички те може да говорят за наличие на лаймска болест. Инкубационният й период е от 3 до 30 дни.
В страната ни съществува практика за
профилактика с еднократна доза антибиотик
веднага след изваждането на кърлежа. Тя обаче също крие рискове и е добре да не се провежда.
“Това е порочна практика, отречена от професионалните организации и дружествата по инфекциозни болести в световен мащаб - категорична е д-р Бояна Петкова. - Тя може да доведе до развитието на "серонегативна" лаймска болест -
активно заболяване
без доказуеми антитела
Надявам се и в България скоро да отпадне тази препоръка и да започнем да се придържаме към световно установените практики.”
Освен това профилактичният прием на антибиотик не би имал ефект за предотвратяване на марсилска треска – втората по честота, предавана с кърлежи инфекция в страната. Според епидемиологичния бюлетин на Националния център по заразни и паразитни болести от началото на годината в България са регистрирани 11 случая. Симптомите са висока температура, мускулни болки, главоболие, обрив около мястото на ухапването. Необходимо е да се търси бързо специализирана помощ и ефикасно лечение, тъй като
марсилската треска може
да доведе до сериозни
увреждания и дори до смърт. Ако се диагностицира бързо и се приложи правилен антибиотик, заболяването е напълно лечимо.
Инкубационният период е от 4 до 10 дни.