В Горната кория край Добротица е най-голямата популация на див червен божур
Растението е лечебно, но възрастните хора казват, че се слага и в булчински букети за здрав и щастлив брак
Край добруджанското село Добротица се намира може би най-голямата в България популация от див червен божур. Той цъфти не сред японски вишни и магнолии, а в гората.
Защитената местност Горната кория се намира край село Добротица, община Ситово. Настоящата площ е 70,918 дка и представлява горски фонд. Стопанисва се от държавно горско стопанство “Силистра”.
Първоначално е обявена със заповед от 1981 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда и е обхващала 30 дка, а през 2012-а местността е увеличена с нови 40 дка. Причината е опазване на естествените находища на червен божур.
Растението
попада и под
защитата на
Закона за
лечебните
растения,
може да се добива от природата, но тъй като е под специален режим на опазване и ползване, е необходимо отпускането на квота.
В местността Горната кория са забранени мероприятия, които водят до промяна на видовия състав на горските насаждения, в това число гола сеч или сеч, последващо изкуствено възобновяване на неместни видове, паша на домашни животни, палене на огън, късане, изкореняване на екземпляри от божура, бране на билки, строителство и др.
Сред хората обаче местността е популярна като Китка. И причината за това е цъфтенето на различни полски цветя, като преобладаващ вид е червеният див божур.
Мястото за мнозина е от онези, които изпълват със смисъл истината, че живеем в красива страна - едно малко кътче от България, което малцина знаят къде се намира.
Въпреки това се случва то да бъде посетено от туристи, които попадат случайно там, но след време се връщат.
Един от бившите кметове Иван Евстатиев си спомня дори за холандци, което имали желание да си платят за това, че са имали щастието да се насладят на обагрените в кървавочервено цветя.
Хора от селото си спомнят, че преди повече от 50 години божурът винаги разцъфтявал за 24 май. Тогава от него правели венци и гирлянди за празненствата в селското училище.
Днес заради глобалното затопляне божурът започва да цъфти още в първата десетдневка на май.
Като най-рано се е случвало за Гергьовден. Тази година божурът цъфна в началото на изминаващата седмица.
В годините назад е имало плахи опити мястото да стане известно и интересно за туристи, но неуспешни. Посещенията са случайни и епизодични.
Искра Георгиева, кмет на Добротица втори мандат, разказа, че в момента се подготвят проекти за изграждане на екопътеки до плантацията от див червен божур, за които от община Ситово ще търсят финансиране.
Идеята е местността да се популяризира, като бъдат направени и кътове за отдих. Много от младите семейства тук имат желание да си направят пикник сред природата, сподели още тя.
Дивият червен
божур се
различава от
градинския
По-крехък е и е по-нетраен. Издържа не повече от десетина дни в естествената си среда и цветовете не са така многолистни. Билката е медоносна.
Предполага се, че произлиза от Балканския полуостров. Корените на билката са били използвани още от Хипократ за лечение на епилепсия. Известно е още, че корените и венчелистчетата на божура са били използвани като лекарство и в традиционната китайска медицина заради многобройните си лечебни свойства. Има противовъзпалително действие, седативен и аналгетичен ефект, засилва чревната перисталтика има и тонизиращ ефект.
Използва се за лечение на подагра, проблеми с дишането и кашлица, безсъние, синдром на хроничната умора, разширени вени, колики и др.
Възрастните хора си спомнят, че божур са слагали и в булчински букети, защото бил символ на здрав и щастлив брак. Предава се в поколенията, че
цветето е и
символ на чест
и богатство,
красота и свян
Символиките около цветето са много - може да означава и романтика.
Наричат го още цветето на императорите, защото се смята, че произлиза от Китай, където и до днес се ползва с уважение.
Владетелите украсявали градините си с него. В буквален превод от китайски божур означава най-красив. Хората вярват, че императорското цвете гони духовете и предпазва от зли очи. Наричат го също срамежливо цвете, защото легендите разказват, че в цветовете му се криели нимфи.
Популярна рецепта за отвара от листа и корени на див червен божур:
В 400 мл вода се вари една кафена лъжичка смлени листа или корени за 5 минути.
Прецежда се и се пие по една кафена чаша 3 пъти на ден в продължение на 15 дни, не повече.
Не бива обаче да се превишава дневната доза, тъй като билката може да бъде и токсична и да забави кръвосъсирването.