За 59,9% от българите здравните мерки за COVID-19 са адекватни
Двойно по-малка е обаче подкрепата за социално-икономическите мерки на правителството, отчете социологът Живко Георгиев. Половината от анкетираните очакват срив в доходите си
59,9% от българите оценяват като адекватни антиепидемиологичните и санитарни мерки, предприети от правителството по кризата с коронавируса през първата седмица на май. Според 30% от българите здравните мерки са прекалено строги 30%, а 9 на сто смятат, че са недостатъчно строги.
23% от българите оценяват като напълно или по-скоро достатъчни предприетите от правителството социално-икономически политики и мерки. 67% обаче имат негативна оценка и не смятат, че мерките са достатъчни.
Тези данни изнесе социологът Живко Георгиев по време на кръглата маса за социално-икономическите измерения на кризата с коронавируса, организирана от премидента Румен Радев в резиденция "Бояна". Георгиев обаче уточни, че след началото на извънредно положение не може да се направи същинско социологическо изследване, а само по телефон или онлайн, затова проучванията имали много условности.
Първоначално преобладавал смут и паника - от непознатата зараза, от разнобоя в говоренето и съчетано с недоверието в институциите. Затова и в първите сондажи за оценка на взетите мерки те срещат подкрепа от 70-75% отбългарите, които ги определят като адекватни и навременни.
В средата на април обаче доверието започна да спада и да се появява някакво съмнение за кризата, започна да става все по-активен фокуса на масовото съзнание върху другите мерки - социално-икономическите, олясни Георгиев. Тенденцията е непрекъснато да нараства чувствителността към социално-икономическите измерения. Хората се поуспокоиха и водещо вече е другото - накъде сега и как излизаме ние от кризата, допълни той.
На общ въпрос доколко успешна е стратегията на правителството за справяне с последиците от коронакризата и последиците върху икономиката, 22,3% от българите я определят като успешна, защото имаме по-малко случаи на заразяване и смъртни случаи
отчасти. 28% пък дават междинна оценка с обяснението, че не е имало достатъчно тестване - това се оказва един от големите проблеми на гражданите. 23,9% смятат, че положението е катастрофално.
Не може да се даде оценка как се справяме, защото не знаем дали сме достигнали пика и държим дълго плато на ниско равнище. Икономическата криза по-скоро е изместена и ще очаква кривата да е през септември, сочат анализите на социолозите. Нямало обаче достатъчно яснота, нито информация, за да се оценят щетите конкретно върху здравния статус и психическото състояние на българите.
54,4% от активно работещите българи засега не усещат промяна в социално-икономическия си статус. Това е показало пък проучване към 1 май сред 714 души, които са били заети преди обябяването на извънредното положение на 13 март. Има обаче много хора, които в момента са в отпуск и реално не знаят дали след края на тази извънредна епидемична обстановка няма да са безработни.
11,4% от активно работещите към 13 март твърдят, че са загубили работата си по време на кризата. 12,6% работят на намалено работно време, на 3,4% са им намалени заплатите.
2,5% от българите са били задължени да използват годишния си платен отпуск, а 5,6 на сто са изпратени в неплатен такъв от работодателите си.
Около 10% от цялата съвкупност - основно занаятчии и дребен бизнес, твърдят,че бизнесът им е изпаднал в тежка криза и вървят към фалит.
27% от българите пък смятат, че няма да има промяна в доходите им рез следващите 12 месеца. 5 на сто дори очакват повишаване.
24% обаче отговарят, че през следващата година очакват доходите им по-скоро да намаеят, а за други 21% това намаляване ще е чувствително. Т.е. половината от анкетираните очакват срив в доходите си.
Голяма обаче е групата на хората, които не могат да преценят и да направят прогноза, поради липсата на яснота - 22%. Има страхове, но големия проблем е неяснотата и трудната прогнозируемост, обясни Георгиев.
Рано е да се рапортуват успехи, но е рано и за критики, нека да преброим пилците, препоръча социологът.