Правната комисия отказа на бизнеса обсъждане на видеонаблюдението над данъчни складове
Три параграфа от преходните и заключителни разпоредби в закона за здравето, с които се променя закона за акцизите и данъчните складове, бяха приети от правната комисия с повече „въздържали“ се, отколкото „за“. Те предвиждат въвеждане на видеонаблюдение от нов тип в данъчни складове които вече ще включват и нефтопроводи, както и в дестилерии за алкохол, и подновяване на лицензи в двумесечен, вместо в тримесечен срок, както е записано в закона в момента.
Мнозинството от депутатите не приеха аргументите на бизнеса. Председателят на Българската петролна и газова асоциация Живодар Терзиев предложи тези три параграфа да бъдат извадени от закона за здравето, и да бъдат обсъдени с ресорната бюджетна комисия, преди да бъдат приети.
„Сигурно всеки си задава въпроса какво правят тези текстове в закона за здравето. Не намирам логика в закона за здравето, да се разглеждат особени теми, свързани със закона за данъчните складове. Ние сме тези, които първи ще подкрепим всяка мярка свързана с ограничаване на сивия сектор, така щото те да донесат повече приходи“, призова той.
Депутатът от БСП Румен Гечев намери предложението за разумно, попита кой и защо елиминира водещата при икономическите закони бюджетна комисия. „ Всичко, което отговаря на европейските подходи, когато е поднесено с аргументи и факти, ще бъде подкрепено от всички. Прибързването може да изиграе лоша шега, касае влизането на стотици милиони левове в хазната. Да не стане като с хазарта, един ден да се чудим къде са парите“, предупреди Гечев.
Живодар Терзиев пък директно заяви: Не е тайна, че тези текстове касаят директно продуктопровод на „Лукойл“ до София, който в последните 15-16 години работи под тази форма, а като данъчен склад в последните 8. В него се съхраняват не само горива на оператора на данъчния склад, а и такива, които обезпечават закона за извънредните ситуации и държавния резерв, което при някакви обструкции при прелицензирането може да доведе до проблеми със снабдяването“, предупреди Терзиев. Той поиска адекватен срок о от 6 до 9 месеца. Тъй като бе репликиран от зам. шефа на митниците Александров, че срокът е ноември и е достатъчен, Терзиев контрира: „Има опасност при стартиране на процедурата да попаднем под ударите на следващия параграф, който задължава да има електронни системи и изградено видеонаблюдение от нов тип, и лицензът да бъде отказан“.
Председателят на Лозаро-винарската камара Йордан Чорбаджийски също заяви, че тези промени не са антикризисна мярка и че целият алкохолен бранш ще пострада. Не сме против, но нека в разумни срокове да се обсъдят всички детайли и те да не са декември, когато трябва да приберем гроздето, да го преработваме“.
По време на дебатите стана ясно също, че едва миналата седмица е бил публикуван проект на правилника за промените в акцизите и данъчните складове, който обяснява какви да бъдат системите за видеонаблюдение, което означава, че срокът е три, а не 6 месеца, както твърдят от митниците и финансовото министерство. Ще засегне над 300 предприятия, които са изцяло в белия сектор, които трябва да се снабдят с тези уреди от 2-3 вносители., а общият размер на инвестициите е над 50 млн. лв. Както и че не е спазено европейското законодателство, защото до 12 часа днес, в деня на обсъждането, не е изпратена нотификация в ЕК.