На съпругата на езиковеда Борислав Георгиев открили тумор в мозъка, когато той влизал в болница с коронавирус
Тя припаднала, докато му приготвяла дрехи, но той я надживя с 2 седмици
“Познавам Борето от 1990 г. Запознахме се в радио “София”. Бяхме поканени да изнесем лекции пред журналисти и говорители на радиото за културата на речта, културата на изказването, за начина, по който трябва да се говори в обществена медия. След лекциите отидохме да пием кафе и стана ясно, че имаме много общи интереси, свързани главно със семиотиката. Той е предимно значим и виден езиковед.”
Така започва разказа си за починалия на 6 май от коронавирус езиковед и преподавател в Нов български университет доц. Борислав Георгиев неговата колежка и приятелка проф. Мария Попова. Тя припомня, че родителите на доц. Георгиев също са се занимавали с речта и говора и той по наследство имал любовта към българския език.
Когато през 1991 г. основали Нов български университет, поканили проф. Попова да участва в конкурс за декан на единствения тогава свободен факултет и тя го спечелила. Тя от своя страна поканила Борислав Георгиев да чете някои лекции. Тогава курсовете били свободни, не били обединени в програми. След промените пък той поканил проф. Попова да чете лекции в Югозападния университет в Благоевград, където вече преподавал. Всъщност от 1993 г. започнало тяхното приятелство.
“Борето пък покани от Института за български език на БАН Иван Касабов, Сабина Павлова, Ема-Даниела и направихме една група, с която изготвихме първата магистърска и докторска програма по семиотика освен за България и за Югоизточна Европа. Привлякохме много интересуващи се студенти. Организирахме конференции, конгреси, запознахме се с чуждестранните семиотици”, разказва още проф. Попова.
Тогава тя се запознала и със съпругата му Албена Руневска, която също дошла на работа в Нов български университет да преподава български език на общообразователно ниво.
И двамата били
любимци на
студентите
Бяха много ведри, хубаво преподаваха и бяха почитани, казва преподавателката.
Приятелството им всъщност продължило допреди няколко месеца. Направиха ме почетен професор на Нов български университет и аз имах право до късна възраст да преподавам хонорувани курсове, с други думи, с Борето сме се виждали много често, обяснява проф. Попова.
Виждали се, разбира се, не само в университета. Цялата група обичали да общуват. Техен общ приятел Жоро Армянов, който от години живее в Щутгард, написал преди дни на проф. Попова, че не може да възприеме това, че Борето и Албена ги няма. Обичали се много. Сякаш заради това са си отишли един след друг, коментират приятелите.
Преди около 2 месеца и половина доц. Борислав Георгиев още преподавал в НБУ въпреки слуховете за задаващия се коронавирус. Университетът въвеждал компютърно преподаване. Той обаче имал и очни лекции със студентите, обичали се много и сигурно са се видели преди карантината.
Преподавателят се почувствал зле.
В първите дни
на април
отишъл в
болница, където
вече е със
съмнение за
коронавирус
В това време Албена Руневска, докато приготвяла дрехи, които да му занесе в болницата, внезапно припада. После лекарите установили, че тя има тумор в мозъка.
“Тогава Борето написа във фейса: Бена е болна и е в операционна. По-късно: Бена излезе от операционната, операцията е минала добре”, разказва проф. Попова.
За да отиде при жена си обаче, доц. Георгиев подписал декларация, че напуска болницата. Той всъщност не е разбрал, че лекарите не могат да помогнат на съпругата му. След това отново отишъл в болница, където се лекува 1-2 седмици с установен коронавирус. Интубирали го. След това направили и трахеотомия и после починал. Доц. Георгиев е имал диабет и трудно ходел.
Съпругата му
пък починала 2
седмици по-рано
Албена Руневска издъхва на 11 април, само ден след като навършва 60 години. “Сбогом, Бено”, пише доц. Георгиев във фейсбук.
Трагичната вест съкрушава стотиците ѝ ученици, който я определят като един от най-ерудираните и добри учители по български език в София. Мнозина признават, че именно на нея дължат любовта си към литературата.
По-голяма част от кариерата на Албена е свързана със столичното 22 СУ “Г. С. Раковски”, където започва работа през 1987 г. Ето какво пише актрисата Искра Ангелова за нея във фейсбук.
“Най-любимата учителка си е отишла. Албена Руневска. Беше много смела, изключително начетена, умна, прозорлива и светла... приятелка, класна и учител.” С подобно съдържание са още стотици публикации в социалната мрежа. С доц. Георгиев са състуденти. Имат дъщеря и внучка.
Всъщност повечето ученици на Албена Руневска познават и доц. Георгиев, защото домът им, който е на метри от НДК, винаги е широко отворен за младите хора.
Любовта и уважението, които двамата изпитват един към друг, са впечатляващи.
“Бени, Боре...
нито искам да
повярвам,
нито мога
Светла Ви памет и Царство Ви небесно!”
“Така и не успях да се събера след загубата на най-любимата си учителка някога Runevska Albena и да напиша колко драматично ще ми липсва Тя. Но новината, че също толкова любимият ми Gueorguiev Borislav си е отишъл, вече е съсипваща. Обожавах ви и двамата, да знаете, тъжа за вас зверски и ще ви помня”, са само два от стотиците постове на съкрушени от загубата хора.
“Борето беше може би най-ерудираният езиковед , който преподаваше култура на говора, култура на речта, който с всички сили се бореше за чистотата на българския език. Той беше дълги години този, който на телефона на института даваше езикови справки”, разказва още Попова.
Доц. Георгиев е роден през 1958 г. Доктор по съвременен български език и лингвистика (1993 г.). Завършва българска филология в СУ. От 1985 до 2005 г. работи в Института за български език при БАН, Секция за съвременен български език. През 1993 г. защитава докторската си дисертация на тема “Норма и масмедии”.
В НБУ изгражда първата в България концепция за общообразователно студентско обучение по езикова култура и е първият директор на общообразователните курсове за учения по български език. Чете лекции по комуникативна граматика на българския език, езикова антропология, езикова прагматика, социолингвистика и семиотика на писмения текст.
Има многобройни статии в областта на граматиката, правописа, правоговора, семантиката, прагматиката и антропологията на съвременния български език, както и в областта на тестологията. Съавтор на “Нов правописен речник на българския език” и на “Речник на чуждите думи”.
Близо 10 години - до 2007-а, е автор на седмичната рубрика “Езикова култура с Борислав Георгиев” в предаването “12+3” по програма “Хоризонт” на БНР. Съавтор на предаването “Езикова култура за всекиго” по образователната телевизия ЕСЕТ.