Държавен натиск към “Лукойл” с нови лицензи
Притеснителното е, че с поправка, скрита в новите текстове на Закона за здравето, се променят правила за цял един друг бизнес
В разгара на пандемията от коронавирус, когато правителството почти всеки ден обяснява, че прави възможното да се рестартира икономиката, се оказва, че предложена промяна в закон може силно да затрудни един цял отрасъл.
За внесената поправка в закона за акцизите първи спомена преди дни правосъдният министър Данаил Кирилов при представянето на промените в закона за здравето. Тогава министърът отбеляза, че се прави и промяна в Закона за акцизите, но тя не била значителна. На пръв прочит новите текстове наистина изглеждат като нещо техническо - уточняване как да работят нефтени бази и тръбопроводи.
При по-задълбочен прочит обаче се оказва, че се преобръща дейността на най-голямата нефтена компания в България - “Лукойл”. Защото зад тези технически термини се крие промяна, която принуждава компанията да кандидатства за нов лиценз за данъчен склад. Всъщност тя има такъв, но ще трябва да го върне и да поиска да бъдат издадени нови седем. Всеки един от тях е за базите, които са свързани с нефтопровода от бургарската рафинерия “Лукойл Нефтохим”, и за самата тръба. Отделно трябва да бъдат сложени още измервателни уреди на самия нефтопровод, който започва от рафинерията и свършва в София.
В момента “Лукойл България” има един данъчен склад и тръба, по която минават продуктите. Към нея са свързани базите в Карнобат, Ветрен, Стара Загора, Пловдив, Ихтиман и “Илиянци”. За тях има издаден един лиценз за данъчен склад, а контролът е от няколко митнически управления.
И ако някой има съмнения, че поправката в закона засяга само и единствено “Лукойл”, да погледне предложението, в което се казва, че ако съоръжение обхваща нефтопродуктопровод и свързана към него повече от една база за складиране или производство на енергийни продукти, не може да е един данъчен склад, а трябва да са отделни. А в България единствено руската петролна компания има такива съоръжения.
И според предложените нови разпоредби тя ще има срок един месец след приемането на закона да поиска от Агенция “Митници” издаване на нови лицензи за данъчни складове за шестте си бази и още един за нефтопровода и в същия срок да е изпълнила всички нови технически изисквания за уреди.
От въвеждането на въпросните изисквания пряката финансова полза за държавата остава неясна, защото издаването на нови лицензи не струва милиони. Има изискване за предоставяне на банкова гаранция от 30 млн. за всеки склад. Но това пак не е приход за бюджета, тъй като е гаранция от банка, а не директна вноска в хазната.
Което поставя под съмнение, че предложената промяна цели запълване с големи средства на отънелия бюджет заради извънредните разходи покрай коронавируса. Но пък води до значителни разходи за компанията, тъй като трябва да инвестира в допълнителни измервателни уреди и да блокира над 200 млн. лв. като гаранции. Ако се приеме тезата, че нови изисквания се вкарват, за да се подобри контролът, това също трудно намира аргументи. Защото само преди дни е приключила пълна проверка на митниците в “Лукойл” и не са установени никакви нарушения на данъчното и акцизното законодателство.
Притеснителното е, че поправка в закон, която не води до преки ползи за бюджета, се вкарва през преходните разпоредби на друг закон, макар това да е честа практика напоследък. Към предложените промени в закона за акцизите липсват и мотиви защо се правят и няма разчети каква ще е ползата за държавата от тях.
Поради това остава съмнението, че се цели натиск върху петролния бранш и в частност към най-големия играч на него. Защото издаването на лиценз за данъчен склад може да се окаже проточил се във времето процес. А доказателство за това е например фактът, че една друга голяма петролна фирма вече трета година не може да получи документа за своя база в Пловдив. А без лиценз за данъчен склад на практика нито бургаската рафинерия може да работи, нито “Лукойл” да осъществява дейност като търговец.
Готвените промени в закона доведоха и до официално становище от “Лукойл България”, а по принцип компанията рядко коментира законови текстове. В позицията на фирмата се казва, че подкрепя напълно мерките на правителството за защита на общественото здраве и преодоляване на икономическата криза.
Но се уточнява, че поправките в закона за акцизите ще доведат до огромни и лишени от практически смисъл разходи и допълнително административно бреме. Под въпрос била и техническата възможност за необходимите промени в рамките на месец. И ако компанията не е готова в този срок, ще трябва да спре работа. Поради това от “Лукойл” се обръщат към правителството и депутатите с искане текстовете да не бъдат гласувани.
От компанията посочват още, че в условията на безпрецедентна криза на световния нефтен пазар и на драстично свиване на потреблението на горива в страната, не са съкратили никого от хилядите си служители и не са им намалили заплатите. За 10 г. “Лукойл” е внесъл в бюджета данъци за над 8 млрд. долара, а дружеството няма никакви нарушения на митническото, акцизното или данъчното законодателство. А за борба с коронавируса компаниите от групата “Лукойл” са дарили 140 000 лв. на община Бургас.
Всъщност петролният бранш у нас е подложен от близо два месеца на негласен натиск за сваляне на цените на горивата. Първият залп бе даден от митниците, които през март публикуваха сравнителни данни за цените на петрола и на горивата. От тях ставаше ясно, че петролът през март е поевтинял с близо 50%, а горивата - с 11 на сто. Такава информация се пуска от митниците за първи път и досега не е и повтаряна. В нея обаче не бе обяснено, че освен от котировките на петрола цените на горивата зависят и от облагането, а в България 50% от цената на литър се формират от акциз и ДДС.
Данните на митниците обаче послужиха като повод за намесата на прокуратурата и тя поиска Комисията за защита на конкуренцията да направи проверка. Прокуратурата се обоснова именно с данните на митниците за несъответствие между значителния спад в цената на суровия петрол и на горивата. Антимонополната комисия стартира проверката, която обхваща “Лукойл Нефтохим Бургас”, “Лукойл България”, “Сакса”, “Инса ойл”, “Ромпетрол България”, “Еко България”, “Шел България”, “ОМВ България”, “НИС Петрол”, “Петрол” и “Трейднет Варна”.
Дали новите идеи за промяна в закона за акцизите са част от този негласен натиск за ниски цени чрез допълнителна регулация на рафинерията, или имат други цели, така и не става ясно. Още повече че в началото на март например дизелът по големите вериги струваше 2,30 лв. за литър, а сега цената му падна до 1,82 лв.