Брюксел: Спад в България със 7,2% и ръст от 6,8 на сто догодина. Ръстът на заплатите ще изпревари инфлацията (Обзор)
Според прогнозата безработицата ще стигне 7 процента, през 2021 г. ще се върне на 5,8%
Икономиката на България ще има спад от 7,2% тази година, но догодина се очаква ръст от 6 на сто. Това прогнозира в сряда Европейската комисия. През февруари, преди да дойде кризата заради коронавируса, Брюксел предвиждаше да имаме ръст от 2,9% през 2020 г.
Силата на икономиката ни и положителният външен и фискален баланс преди пандемията би трябвало да помогнат на страната ни да се възстанови от голямото икономическо сътресение.
Възстановяване се очаква да започне през втората половина на тази година с постепенното премахване на ограничителните мерки. Очаква се вътрешното търсене да нарасне през третото тримесечие и да продължи да расте до края на годината.
Европейската комисия отбелязва, че безработицата се увеличава, въпреки че правителствената подкрепа смекчава удара върху пазара на труда. За тази година очакванията са да нарасне до 7 на сто, а през 2021-а да се понижи до 5,8%.
Равнището на безработица, което бе паднало на исторически ниско ниво от 4%, се е увеличило значително след въвеждането на мерките, както и заради завръщащи се от чужбина работници. Според ЕК най-много работни места ще бъдат загубени в сектора на услугите.
Номиналният растеж на заплатите ще се забави до 3,5 на сто през 2020-а и до 2,25% догодина. Ръстът на доходите обаче ще изпревари инфлацията, която за тази и следващата година се очаква да се задържи до 1,1%.
От 2,1% излишък през миналата година, през тази се прогнозира, че бюджетът ще е с дефицит от 2,8 на сто, а за 2021-а той ще намалее до 1,8 на сто.
Брюксел посочва още, че за ЕС се очаква дълбока и неравномерна рецесия и несигурно възстановяване. И въпреки бързите и всеобхватни мерки тази година в икономиката ще се наблюдава рецесия от историческа величина. За 2020-а рецесията в ЕС ще е 7,5%, а догодина идва ръст от около 6 на сто. В сравнение с есенната икономическа прогноза сегашната е с 9% по-лоша.
Пандемията засегнала всички държави, поради което сътресението в икономиката било симетрично. Очаква се обаче спадът в производството и последващото възстановяване да се различават значително. Ръстът във всяка държава щял да зависи не само от пандемията, но и от структурата на нейната икономика и от способността да реагира с водещи до стабилизиране политики.
Очаква се безработицата да се увеличи, въпреки че политическите мерки би трябвало да ограничат покачването.
Цените през тази година ще паднат значително заради свитото търсене и резкия срив в котировките на петрола. Тези фактори трябвало да компенсират изолираните случаи на увеличение на цените в резултат на прекъсвания на доставките, свързани с пандемията.
В целия ЕС се очаква да има по-голям бюджетен дефицит и държавен дълг.
Пролетната прогноза на ЕК се основава на допускания относно развитието на пандемията от коронавирус и свързаните с нея мерки. Залага се на това, че ограничителните мерки ще бъдат постепенно преустановени от май нататък. Рисковете във връзка с тази прогноза също са изключително големи и са свързани с влошаване на прогнозните стойности.