Перуниката - изисканият член на цветната градина
Има около 270 вида естествено виреещи в северното полукълбо
Има нещо много величествено и символично в огромните цветове на перуниката, наречена още ирис (Iris), нещо значително, историческо.
Може би затова тя е част от гербове и участва в хералдиката на много поколения и кралства. Повсеместно използваната от векове и небезизвестна хералдическа лилия fleur-de-lis може би е стилизирана версия на ириса. Естествената елегантност на цветовете и листата като мечове могат да заемат централно място в кралските емблеми. Такъв е и символът на Флоренция от ХII век.
За градината това е един приказен старт на годината с нежни, ароматни, благородни цветове, които придават изискан вид на цветната леха. Нежно накъдрените цветове на перуниката приличат на меко кадифе. Отварят се по един-два едновременно и не траят дълго, но ароматът и обаянието им събужда приятното чувство за лято.
Цветовете са от бяло, жълто до бронзовокафяви и светло- и тъмнолилаво. Едрите тъмнолилави корони на перуниката са с много съблазнителен цвят.
Перуниката и ирисът са от семейство Перуникови (Iridaceae). Родът има около 270 вида, естествено виреещи в северното полукълбо. Всичките са с 3 външни и 3 вътрешни венчелистчета.
Най-популярните групи с коренища са брадатите и голобрадите, а с луковици са ретикулата и холандският и японският ирис.
Едрите - брадати
и голобради,
често ги наричат
перуники, а
дребните – ириси
Най-разпространени и познати са брадатите перуники. Въпреки името си те са естествено елегантни. Имат власинки по външните венчелистчета, откъдето идва и името им.
Те привличат пчелите и насекомите и дори са забележими в тъмнината. Цветовете са едри и с богата окраска. Високи, горди, едно- или двуцветни, те се отварят от дълги пръчковидни стъбла. Големите им цветове са краткотрайни, но са красиви и уханни дори когато са само пъпки. Когато прецъфтят, образуват семепъпка, която е цилиндрична, понякога с ръбчета.
Обичат влагата през пролетта и сухо и слънчево място през лятото, когато са в почивка. Цъфтят през май-юни за около 3-4 седмици, но дори и след като прецъфтят, оставят сребристосинкави листа, които контрастират с останалата зеленина.
Предпочитат алкална или неутрална почва, но не харесват азот в почвата, затова не ги торете с животинска тор.
Осигурете им
добър дренаж
Изглеждат стилно в тиха хармония в комбинация със здравец, рози и божури. Харесва им по-отворено и проветриво място далеч от храсти и дървета. Те са зимоустойчиви и непретенциозни. На височина варират от 15 см до 1,5 метра.
Перуниките намаляват цъфтежа си, когато коренището остарее и грудките се притискат една върху друга. Изкопайте цялото растение внимателно с градинарска вилица, след като прецъфти, между юли и октомври и премахнете остарелите и изгнили части. Оставете грудка с корени и ветрило от листа. Скъсете наполовина листата с ножица, за да не се клатушка от вятъра и да не губи влага, преди да се е захванала добре.
Заровете коренището плитко, така че да е почти на повърхността на земята.
Перуниката
обича корените
да се пекат
на слънце
Полейте обилно с вода. Корените се развиват през късна есен и ранна зима, затова никога не ги местете през пролетта.
Пресаждането се прави на всеки 3-4 години. Почти не страдат от болести и неприятели. След като прецъфти, отрежете стъблото до дъното на ветрилообразните листа.
Към широко познатите голобради перуники спадат Сибирската и Японската. Те също имат коренище и условията за пресаждане са подобни, но при отглеждането им има разлика в това, че предпочитат много по-влажни места и по-тежка почва. Растат отлично край вода и се съчетават с високата влаголюбива японска иглика (Candelabra).
При луковичните ириси хранителните вещества и растежната енергия се складират в луковици. Познати са холандски, испански ирис (Xiphium), а също и ретикулата (Reticulata). Последните са миниатюрни, сини като небето или в лилави нюанси, жизнерадостни и деликатни, с ярка оранжева щриха на външните венчелистчета.
Цъфтят първи
в ранна пролет
и са лесни за
отглеждане
В градината се засаждат през есента на дълбочина около 7 см в подхранена почва с отличен дренаж. Ще постигнете прекрасен ефект, ако ги засадите в групи.
Когато купувате такъв вид ириси, луковиците трябва да са твърди и здрави.
Размножаването е както при всички луковични: към основната глава се появяват детки, които може да разсадите, след като листата увяхнат, през юли, но на по-плитко, около 1-2 см.
Много лесно се отглеждат и в саксии. Направете си цветна палитра за балкона или украса за масата в комбинация с мускари или минзухари – една хармония от цветове.