Le Temps: Български генерал е герой от войната срещу коронавируса
В София военен хирург с мисии в Ирак и Афганистан води борбата с коронавируса. И България, често определяна като най-бедната страна в ЕС, с провалена система на здравеопазване, се справя доста добре, пише на сайта си швейцарският в. Le Temps, предава "Монитор".
Вече близо два месеца българите говорят за един-единствен човек – генерал-майор Венцислав Мутафчийски, който отговоря за координирането на борбата срещу разпространението на COVID-19 в страната. Този военен лекар с обръсната глава беше почти неизвестен, преди да бъде назначен за ръководител на „Национален щаб“ от няколко експерти и политици, които от края на февруари практически всеки ден провеждат брифинг, излъчван на живо от медиите за здравната ситуация в страната.
Според последните новини, с около 1500 случая на заразяване с Covid-19 шестдесетина смъртни случая, България се справя добре, дори много добре. В европейската класация по смъртност на глава от населението страната дори е на четвърто място (1 на 140 000) сред онези, които се справят най-добре (след Словакия, Литва и Малта); за сравнение - Белгия регистрира една смърт на 1800 жители.
За мнозина това е чудо: България, която често представяна като най-бедната държава в Европейския съюз, има явно отслабена здравна система, по-специално страната е жертва на масово изселване на лекари и медицински сестри в по-богати страни от ЕС.
Когато бе запитан за това, генерал Мутафчийски предпочете да говори за „невероятен шанс“: преди новият вирус дори да пристигне в България, страната вече бе затворила всички учебни заведения и въведе специфични мерки в болниците заради грипа, чиито последствия в страната всяка година са доста сериозни. "След това просто трябваше да разширим тези мерки, като постепенно ги засилваме", обяснява той.
Това, което генералът не казва, е ролята, която той лично е играл в тази стратегия, като доброволно се е заел с ролята на носителя на лоши новини и дори на „лошото ченге“. Той пръв призова българите в началото на март да се подготвят за идването на „небивало нещастие“. "В София сме загрижени дали фризьорските салони ще останат отворени, когато трябва да се подготвим да загубим човешки животи, включително тези на най-скъпите ни", каза той.
Впоследствие той редовно критикува „несъзнателността“ на своите сънародници, липсата на дисциплина, призовава за още по-строги мерки и тежки наказания за онези, които не ги спазват. И не се поколеба публично да критикува политици, дори лекари, които са склонни да омаловажават риска от заразата. Този военен бе в състояние да убеди премиера Бойко Борисов да обяви извънредно положение на 13 март и след това да въведе много строги ограничителни мерки, придружени от главозамайващи глоби за нарушителите (от порядъка на годишна заплата).
Многобройните българи, работещи в Западна Европа, които предпочетоха да се върнат в страната, бяха поставени под карантина и редовно бяха посещавани от представители на полицията; цели общности, идентифицирани като огнища на вируса, бяха изолирани от света. Без сложни инструменти за проследяване, но със смесица от здрав разум, старомодни средства за наблюдение и гръмки предупреждения, българските власти успяха да избегнат масови жертви.
Междувременно Венцислав Мутафчийски се превърна в най-противоречивия човек в страната. Уважаван от едни и отричан от други - до степен на отправяне на смъртни заплахи. В бивша комунистическа страна като България, мъжете в униформа не са сред най-популярните. Но генерал Мутафчийски може би променя това. 55-годишният шеф на престижната Военномедицинска академия в София, този военен хирург е бил на мисии в Ирак и Афганистан, от името на НАТО, чийто член България е от 2005 г. Оперира на войници и цивилни, включително много деца, в зоните на конфликти; бил е свидетел на нападения и е организирал завръщането на ранени български войници. В хирургията той е може би единственият в страната, специализиран на "бойни рани".
Към всички тези качества се добави друго, което изненада повече. Попитан един ден за броя на заразените с вируса роми и дали не е необходимо да се предприемат "специални" мерки относно това малцинство, редовно обвинявано за всички болести в България, той се ядоса здравата: "В кой век живеете? Спомняте ли си кой в ??историята е правил статистически данни на етническа основа?“, завършва статията си letemps.ch.