Оставили 10 диви коня да пасат отровната трева в Чернобил, сега са 150
Ехото от аварията в съветската АЕЦ кънти 34-а година
На 26 април, преди 34 години, точно в 1,23,49 часа (московско време) се взривява четвърти блок от Чернобилската атомна електроцентрала.
Секунди по-късно следва втора, още по-силна експлозия. 31 жертви и 134 тежко пострадали – това са посочените в официални доклади данни, след като във въздуха са изпуснати над 100 вида радиоактивни елемента. От тях йод-131, стронций-90 и цезий-137 са най-опасните, тъй като оцеляват в атмосферата най-дълго – съответно имат период на полуразпад от 8 дни, 29 години и 30 години, а централата възобновява работата си едва шест месеца след инцидента.
Докато йодът е свързан с рак на щитовидната жлеза, стронцият е възможно да доведе до левкемия, а цезият засяга цялото тяло, като особено може да навреди на черния дроб и далака, упоменава Международната агенция за атомна енергия.
Значи ли това, че днес, 34 години по-късно, т. нар. заради експлозията Забранена чернобилска зона е безопасна?
В 30-километровия периметър вече живеят хора. В АЕЦ “Чернобил” дори има работници. По-голямата част от тях обслужват хранилище за ядрен отпадък. От около 10 години насам се допускат и туристи в зоната. Въпреки облъчванията край Чернобил
животът е възможен
и продължава,
подчертават местните гидове.
Нещо повече, нивото на радиация в голяма част от Чернобилската забранена зона много често е същото като това в София и Пловдив, или 0,14 µSv/h, имайки предвид, че за територията на България естественият радиационен гама-фон е в границите от 0,06 до 0,40 µSv/h. Стойностите на излъчване в момента са толкова ниски благодарение на саркофага, който сега покрива четвърти реактор. Неговото изграждане се налага, тъй като предишният, разработен след инцидента, вече не успява да осигури необходимата защита.
Затова преди 4 години на площта на централата са регистрирани стойности от 3,32 µSv/h, които в момента на същите места стигат до 0,9 µSv/h.
Пропускателният режим в цялата 30-километрова зона е доста строг. На входа на посетителите се предоставят гайгерови броячи или дозиметри, които отчитат нивото на лъчение. При напускане на обекта проверката също е щателна, за да се установи колко радиация е поело тялото на всеки. Ако тя е повече от допустимото, задържат човека, за да пречистят организма му. Туристи споделят, че обикновено резултатите са много под границата и
поетата радиация
за ден се равнява
на тази при
няколкочасов полет
Няма специални облекла или предпазни маски за посетителите. Единственото изискване е те да са с дълги дрехи и да не пипат нищо, тъй като предметите са напоени с радиация. Най-високи стойности се отчитат при приближаване на дозиметрите до почвата или дървета – около 3 до 5 µSv/h.
Разтърсващата, буквално, авария в атомната централа е най-тежката в историята на ядрената енергетика – най-високото ниво на опасност по Международната скала за радиационни събития - 7.
Живеещите край Чернобил са евакуирани едва на втори-трети ден след катастрофата. По онези времена е съобщено на хората от Припят (най-близкия град до Чернобилската АЕЦ), че ще ги изведат от града само за около седмица, но всъщност никога повече не ги връщат по домовете им. Настанявали ги дори при непознати. След изселването ги допускат само два пъти за по няколко часа - първо на шестия месец след инцидента и след това на деветия, за да съберат някакви лични вещи.
Година по-късно ликвидаторите изхвърлят всякаква покъщнина и я заравят отвъд реката, но град Припят не може да бъде обитаван и до днес.
Някои от селата като Копачи например са съставени изцяло от могили със закопани къщи. На тях има
надгробни плочи,
на които пише “Това
беше домът на...”,
споделят осмелили се да посетят злокобното място. Дървото поема радиацията и не може да се измие, а и не трябва да се гори, за да не разнася нови лъчения, което налагало “погребването” на жилищата.
След аварията представителите на животинския свят са избити, тъй като се считат за заразени. Оставят обаче общо 13 коня – 3 от зоологическата градина и 10 диви, за да опасат отровната трева. Смятало се за тях, че ще умрат така или иначе, защото вече са облъчени. Десетте диви животни обаче оцеляват и днес имат популация от около 150 коня.
Все още хората не отглеждат никакви домашни животни. Тъй като почвата е отровена,
няма как да се
обработва като
земеделска земя,
но растителността е в апогея си – избива през бетон, метал.
Червената гора (иглолистна) се намира между АЕЦ “Чернобил” и Припят. Според разказите растителността е почервеняла за часове заради преминаването на облака над нея. Въпреки че тогава я изсичат и закопават, това е най-заразената част в зоната и най-радиационна точка и в момента.
Твърди се, че река Припят е спасена от замърсяване, като теорията е, че няма изтичане на радиация в подпочвените води. Водосточните тръби на град Чернобил обаче, който е в 30-километровия периметър, са разположени на 1 метър над земята. Това се налага, тъй като в замърсената почва биха поели голямо количество радиация, което ще направи водата негодна за пиене.
Туристи споделят, че почти всичко съвпада с фактите от сериала “Чернобил”, който предизвика фурор през 2019 г. Както бе показано и в него, костюмите на пожарникарите, гасили огъня в централата, са хвърлени в мазето на болницата в Припят. Облеклата им са си останали там и до днес, но не допускат до тях, тъй като са силно радиационни. Животът пък на ликвидаторите след дейността им за ограничаване на последствията от аварията в Чернобил е обречен. Те биват изолирани и живеят в тотално забвение. Не могат да създадат семейства, защото жените не искат деца от тях. Не ги вземат на работа, защото знаят, че ще ползват много болнични или ще се разболеят.
И сега, сякаш напомняйки ни за тази трагедия с ужасяващото си ехо, през същия месец, 34 години по-късно, избухнаха горски пожари край АЕЦ “Чернобил”. Те обхванаха над 10 000 хектара площ. В пламъците, които вилняха повече от 25 дни,
изгоряха 12 села и
Червената гора в
Забранената зона
На фона на породилото се безпокойство да не премине облак с радиационни частици от пожарите в Украйна над България експерти от “Пожарна безопасност и защита на населението”, НИМХ и БАН заявиха, че няма повод за притеснение. При направена справка за състоянието на радиационния гама-фон за София за периода 1 - 15 април е установено, че среднодневните стойности варират от 0,11 до 0,13 µSv/h.