Непредпазливо ли се отнасяме към коронавируса?
Мнозина изглежда не се боят от коронавируса и си позволяват да се държат непредпазливо. Причината е в абстрактността на заплахата, която повишава представите за собствената неуязвимост, обясняват психолозите.
В Германия, която отбелязва спад в броя на новозаразените с COVID-19, започва разхлабване на мерките, което цели да облекчи обществения живот. Засега изискването за социална дистанция остава, но въведените облекчения слагат началото на нова фаза, в която рисковите групи "трябва да са още по-наясно с опасността, която заразяването с коронавируса може да представлява за тях", пише "Вестдойче Цайтунг", цитиран от "Дойче веле".
Страхът от вируса отслабва
Проучване на института "Civey", цитирано от "Фокус", сочи, че страхът от заразяване с COVID-19 сред германците спада. Докато преди месец 46 процента от хората са смятали заплахата от вируса за най-големия проблем, сега на това мнение са само 37 на сто от запитаните. За 34 процента най-сериозни тревоги пораждат ограниченията в свободата на движение, а за 32 на сто - социалната изолация.
Голямата катастрофа - претоварването на здравната система, засега е избегната. А и повечето хора така и не познават или не са срещали непосредствено потърпевши от коронавируса. Затова и мнозина го възприемат по-скоро като абстрактна заплаха, пише психологът Ханс-Юрген Вирт в "Шпигел". По данни на университета в Манхайм, броят на хората, които в последната седмица са се срещнали поне с един приятел или роднина, расте.
Трябва ли да се страхуваме?
Ханс-Юрген Вирт обяснява, че страхът е чувство, което има ефект върху поведението само и единствено когато заплахата, от която е предизвикано, е в непосредствена близост - времева и географска. И дава конкретен пример: когато човек се опитва да се мотивира да учи за изпит, той се опитва с приближаването на датата умишлено да увеличи степента на страх, за да се мобилизира.
В конкретната ситуация заплахата от вируса е комплексна - индивидуална и колективна. И ако някой не успява да осъзнае и двете заплахи, действа опасно или за себе си, или за околните.
Лекото протичане на заболяването при повечето заразени благоприятства представите за собствената неуязвимост, пише Вирт. Хората приемат, че имат двоен шанс - първо да не се заразят изобщо и второ, ако се заразят, да изкарат заболяването леко.
Политиците трябва да търсят баланс
Политиците са изправени пред отговорната задача да обяснят сериозността на ситуацията без да предизвикват паника. Сред изискванията това да се случи са прозрачността, надеждността и концентрацията върху проблемите. Все неща, които, както Вирт отбелязва, Германия успява да изпълни в изненадващи мащаби. Поради това изглежда, че страната преживява тази криза сравнително леко.
Вирт обаче изтъква, че в последните дни се вижда как в поведението на политиците се прокрадват потенциални имиджови и кариерни цели. Психологът подчертава, че балансът не трябва да бъде изгубен: хората не трябва да бъдат плашени, за да са послушни и да изпълняват правилата. Но и не трябва опасностите да бъдат омаловажавани, само за да бъде спокойно населението.