От адреналина лекарите в “Пирогов” имат свръхсили за 15 дни непрестанни грижи
Репортерката на БНТ Мария Чернева е първият
журналист, влязъл при болните с COVID-19
Мария Чернева е първият журналист, влязъл при болните с COVID-19 в “Пирогов”. Направи го с малка камера, с която снима сама, за да не притеснява медицинския екип, нито болните, както и да не излага на излишен риск други хора. За да заснеме документалния си филм “В зоната на COVID-19”, който бе излъчен по БНТ1, репортерката остава в болницата три дни. След това се самоизолира от семейството и колегите си в квартира.
Ето нейния разказ за това, което вижда в “Пирогов”:
За мен беше ясно, че трябваше да вляза в едно COVID отделение още в самото начало. Ще мине бързо и само след година ще се забрави всичко. И ще ни е нужно свидетелство, документ, че наистина е имало подобна епидемия. Епидемия, която скова цял свят. Всичко около тази епидемия бяха кадрите от обмена и хората с маски по улиците. Всичко около вируса, но не и преките му щети.
Да, тук обикновено обяснявам - не ме е страх, но не защото съм неуязвима. А защото все пак сме изправени пред един вирус и познаваме всичките му слаби страни. Страхът в обществото изненадващо и за мен се разви, започна да живее свой собствен живот, който отдавна се отдели от разумните мерки. Които повечето започнаха да надграждат спрямо нивото на своята чувствителност.
В “Пирогов” първи откликнаха. Почуках на доста врати, но там първи ме приеха. Разбраха, че е важно да остане памет за тази епидемия… отвътре. Близките ми дори не се опитаха да спорят с мен. Очевидно беше, че това е естествена и важна част от моята работа.
И така -
отвори се
вратата на
асансьора и…
нищо не
изглеждаше
така, както си
го представяш
Или никаква изключителност, обикновено отделение. Само лекарите и сестрите са опаковани, а пациентите много тихи. Това са болни с друг поглед в очите - ми казва угрижено д-р Мария Монева. Посрещна ме рутинно, все едно присъствието ми там е най-естественото нещо на света. Като доставката на храната, която идва с асансьора - така, както пристигнах аз. Всеки е видял някой от стаята да трябва да бъде интубиран, тревогата и бързата реакция на екипа от интензивното. Всеки се е наслушал от телевизора - колко смъртоносен е този вирус. Може би и затова
телевизията
там рядко
се включва
Попаднах в едно неочаквано пространство, в което всички имаха силна връзка, в която лекарите имаха толкова адреналин в кръвта си, че им дава свръхсили - за 15 дни денонощни грижи. Защото това е там COVID - състояние, непредвидимо, което изисква денонощно наблюдение.
Стоях три дена там, прилепнала като тапет към стената, за да не преча. Останалото може да видите и сами.