Страховити легенди витаят около едно от любимите места на кърджалийци
Страховити легенди с еротичен привкус витаят около едно от любимите места на кърджалийци. Природният феномен, наричан Каменната сватба, се намира само на няколко километра от центъра на Кърджали край село Зимзелен. В последните седмици заради противоепидемичните мерки мястото е особено оживено. Десетки кърджалийци често посещават района, за да се любуват на причудливите фигури изваяни от природата в меката бентонитова скала. С малко фантазия тук могат да се видят фигури на хора животни като коне, птици, стълбове. Най-впечатляващи са две високи 10-ина метра скали, наподобяващи прегърнати младоженци.
Каменната сватба е разположена е на площ от около 40 декара и е обявена за защитен обект през 1974 година.
Скалните пирамиди са вулканични туфи, образували се преди около 40 милиона години. В този период района на Кърджали е бил дъно на топло море, в което е изригнал вулкан, обясняват геолози. Пепелта от вулкана, която се е утаила на дъното, е била с разнороден състав. Различните елементи дават и разнообразното оцветяване на скалите. Едни от тях са розови, други зеленикави, кафеникави или пък бели.
Преди около 25 милиона години морето се е отдръпнало на изток и тогава е започнало оформянето на скалите. Ерозията им под въздействието на слънце, влага и вятър, придава на каменните пирамиди причудливите форми. Именно те дават името на Каменната сватба.
Скалните образувания са вълнували обитателите на района още преди столетия. Тогава са се родили и легендите за мястото. Най-разпространената разказва за нещастната любовна история на двама млади.
Според преданието на местните хора красив, строен младеж се влюбил в девойка от съседното село. Пленен от кръшната снага и пламенните сини очи на момичето, момъкът залинял от копнеж по нея. Разбрал бащата за мъката на сина си и отишъл в селото да я откупи за снаха. Вдигнали голяма сватба. Взели момата от нейното село и сред музика и веселие тръгнали към Зимзелен. Изневиделица се извила вихрушка и повдигнала яшмака (булото) на булката. Видял свекърът лицето на девойката и онемял пред красотата и, а после пригладил брада и скверни мисли нахлули в душата му. Възмутена от греховните помисли, Майка-природа вкаменила шествието за да предотврати тяхното осъществяване.
Има и втори вариант на легендата, който е подобен на първия. Момъкът имал много възрастна баба, която го отгледала от малък. Тя не била поканена на сватбата, но гледала шествието, скрита между дърветата в отсрещната горичка. Разбрала за лошите намерения на свекъра и помолила Майка-природа да предотврати това нещастие за внука й. Малко след това тя също се превърнала в камък, който и до днес безмълвно присъства в отсрещната гора, сякаш да бди над сватбеното шествие.
Малко известен е фактът, че на хълма срещу Каменната сватба, който се намира край с. Пенево, също има скални фигури. Една от тях наистина наподобява фигура на старица.
Причудливите форми на скалите в района често са вдъхновявали и кинаджии, които използват Каменната сватба за снимачна площадка. Кърджалийци ясно си спомнят 2 игрални филма, снимани в района. Първият беше запомнен със скандал, защото кинаджиите буквално посегнаха на скалните фигури, за да ги пригодят към изискванията си. "Каменната гора" с режисьор Иля Велчев, сниман през есента на 1986 година все още предизвиква отрицателни емоции сред местните хора. Екипът на Студиа за игрални филми "Бояна" буквално беше преобразил каменните фигури, заливайки ги с гипс и боя. Някои скали бяха дооформяни от кинаджиите, а фигурата на кончето, намираща се край "младоженците" е унищожена".
Скандалът е толкова голям, че се появява критичен материал, описващ вандалщината в издавания от Окръжния комитет на БКП вестник. Следва официален отговор на "Бояна", в който се отхвърлят обвиненията и се обяснява, че тяхната продукция не е единствената, снимана в района. В крайна сметка местните хора почистват района. За 35 години природата вече е заличила и следите по скалите.
Скандалът около "Каменната гора" стана причина през 2008 г. кърджалийци да приемат на нож и снимките на филма "Козелът" с режисьор Георги Дюлгеров. За разлика от 1986 г. този път кинаджиите не оставиха нищо, което да напомня за присъствието им в защитената местност.