$ 110 хил. внася България в СЗО, най-много дават САЩ - $ 58 млн.

10.04.2020 22:15 Пламена Томева
Дете от малцинството рохинги получава ваксина срещу холера, разпространявана от СЗО с помощта на доброволци в бежански лагер в Бангладеш.
Шефът на СЗО д-р Тедрос Абаном Гебрейесус

Организацията координира разработването на тестове и лечения, ваксинира Африка

Световната здравна организация (СЗО) обикновено получава внимание едва когато обяви извънредни ситуации в световен мащаб, например през 2009 г. със свинския грип, през 2014 и 2019 г. с ебола и в началото на тази година с новия коронавирус SARS-CoV-2.

Портфолиото от задачи на агенцията на ООН обаче е много по-широко. Със 194 държави членки СЗО ръководи света в здравните изследвания и в установяването на глобални норми и стандарти, като разработването на Международната класификация на болестите. Тя позволява на лекарите по цял свят да “говорят един език”. Последното обновяване на класификацията бе през 2018 г. и ще влезе в сила на 1 януари 2022 г., достъпна в електронен вид. Тя съдържа около 55 000 уникални кода на травми, болести и причини за смърт. Едно от екстравагантните решения бе да се

причисли

любовта към

психичните

разстройства

СЗО регулярно провежда и кампании за безвъзмездна масова ваксинация срещу редица предотвратими болести из Африка и Азия.

Идеята за отделна здравна агенция възниква още с основаването на ООН след края на Втората световна война, разказва “Дойче веле”. Първите приоритети са контрол върху разпространението на малария, туберкулоза и полово предавани инфекции. Най-големият ѝ успех е програмата за борба с едрата шарка, в резултат на която тя е ликвидирана в световен мащаб през 1980 г. Това е първата болест, премахната с човешки усилия.

Седалището на организацията е в Женева, като има 6 регионални и 150 национални офиса. За СЗО работят около 7000 души по целия свят.

Как се финансира

Оперативният бюджет на СЗО за 2020-2021 г. е $ 4,8 млрд. Установените вноски от 194-те членки на ООН възлизат на почти $ 250 млн., покривайки приблизително 1/5 от двугодишния ѝ бюджет.

Останалата част от бюджета се финансира от значителни дарения от филантропски фондации, институции на ООН, неправителствени организации и частни донори. Един от най-големите вносители е фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.

Вноските на държавите са различни в зависимост от размера на икономиките им. За периода 2020-2021 г. приносът на България в СЗО възлиза на малко над $ 110 хил. Редица държави имат висящи плащания за предишни периоди, но България не е сред длъжниците, сочи документ на сайта на СЗО.

Турция подкрепя

организацията

с $ 3,3 млн.,

Гърция - с

близо $ 876 000,

Румъния - $ 474 000, а Северна Македония $ 33 500. Скопие обаче не е платило и предишната си вноска, с което дължи малко над $ 66 000.

Най-крупният вносител в бюджета на СЗО от страните членки са САЩ с $ 57,9 млн. за 2020-2021 г., следвани от Китай с $ 28,7 млн. и Япония - $ 20,5 млн.

От Европа най-много средства постъпват в хазната на СЗО от Германия - $ 14,6 млн., след което са Великобритания с $ 10,9 млн. и Франция с $ 10,6 млн.

Най-ниската

вноска е $ 4790

Такава сума дължат бедни страни като Либерия, Гренада, Гвинея-Бисау, Лесото, Бурунди, Еритрея, Джибути и др.

В петък бе съобщено, че организацията възнамерява да поиска от световната общност $ 1 млрд. за финансиране на мерки за борба с новия коронавирус до края на 2020 г.

През последните седмици шефът на СЗО д-р Тедрос Абаном Гебрейесус бе подложен на яростни критики за това, че възхвалява начина, по който Китай се справя с вируса. В разразилия се скандал президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Вашингтон обмисля спиране на вноските в бюджета на СЗО. Освен всичко друго той каза, че всички мерки, предприети от организацията в рамките на борбата с коронавируса, са неправилни и тя “винаги е на страната на Китай”.

Когато става въпрос за инфекциозни заболявания като СПИН, малария или сега COVID-19, обаче СЗО има водеща роля и координира международния отговор. Това означава организиране на научноизследователско сътрудничество и разработване на тестове, медицински лечения и ваксини. Наскоро тя започна международно клинично тестване на съществуващи лекарства срещу вируса.

Комисия за спешни случаи, състояща се от здравни експерти, вирусолози и други учени, дава насоки за мерките, които държавите трябва да предприемат като карантина или ограничения за пътуването. Препоръките на СЗО не са задължителни, въпреки това повечето страни ги следват.

Наблюдатели отбелязват положителна промяна в работата на СЗО от 2017 г., когато начело застана Гебрейесус. Той е на 55 г., роден е на 3 март 1965 г. и е православен християнин като повечето от сънародниците му в Етиопия. Женен, с 5 деца, той е първият африканец на този пост. Гебрейесус е специалист по имунология на инфекциозните заболявания. Той има собствена трагична история с инфекциите. По-малкият му брат умира на 4 г. от дребна шарка.

“Не го приех и още не мога да го приема”, казва за тази предотвратима смърт д-р Гебрейесус.

Други от От страната и света

Листове с изписани марки на автомобили и цифри срещу тях иззети в с. Ивански

При специализирана полицейска операция за пресичане на престъпления против политическите права на гражданите след сигнал в село Ивански са иззети листове с изписани марки на леки автомобили и цифри

ЕС отчита рекорден излишък от 221 млрд. евро при търговията с лекарства и фармацевтични продукти

Европейският съюз е регистрирал рекорден търговски излишък от 220,5 млрд. евро при търговията с лекарствени и фармацевтични продукти през 2025 г., показват данни за външната търговия на Евростат

Международният пътникопоток на летище Пудун в Шанхай надмина 10 милиона души

Към 7:00 ч. на 13 април броят на хората, минали границата на международното летище Пудун в Шанхай от началото на годината, е надхвърлил 10 милиона души

Напусна ни Маргрет Николова, която изнесе близо 10 000 концерта в кариерата си (Видео)

Доживя дълбоки старини, отиде си на 97 години, но остави трайна следа в българската поп музика Над 9400 концерта и репертоар от 600 песни. Това оставя една от най-ярките и емблематични гласове на

Всеки българин изхвърля по 41 кг храна годишно

Всеки българин изхвърля средно по 41 кг храна на година. Разхищението има реална цена - около 300 евро годишна загуба за домакинство и над 9 милиарда евро за икономиката

>