Наш лекар в Ню Йорк: Прескачаме леглата, като на филм е
„Като на филм, точно. Наистина е като филм. Никога през живота си, не съм си представяла, че ще бъда част от нещо такова – от такава пандемия. Има много болни. В момента е някакъв ужас. Прескачаме леглата, за да минем. Няма достатъчно медици, няма достатъчно персонал. Тази маска, с която съм, я нося вече една седмица. А те трябва да се сменят всеки ден, след всеки пациент“. Това разказа пред Bg Voice д-р Мария Динева, лекар в Ню Йорк от година и половина. Тя е на първа линия. Обикаля спешните отделения в различни болници в града, в зависимост от нуждите.
По думите на докторката в Ню Йорк няма достатъчно предпазни облекла и консумативи. Тя обясни и за недостига на медицинско оборудване, за което кметът на Ню Йорк Бил де Блазио няколко пъти спомена, в опит да получи повече вентилатори.
„Опитваме се да разделим един респиратор на двама пациенти, за да можем да помогнем на повече хора“, казва д-р Динева.
Въпреки недостига на персонал и защитни средства, тя и колегите й не се отказват да са в помощ на пациентите. Излязоха на протест, за да поискат повече маски, манта, шапки и ръкавици. Той обаче не продължи дълго, защото Ню Йорк стана щатът с най-много заразени – 120 000 случая и повече от 4 000 жертви.
„В момента научаваме нови неща за всеки пациенти – от новородени до 90-100-годишни. До преди няколко дни се мислеше, че децата имат някакъв механизъм, който ги предпазва от коронавируса, но в момента в една от болниците, в която работя има 3 деца, които са болни. Едното е на 6 години, другото на 9 и един тийнейджър на 14. Симптомите се влошават когато човек има и други болести или хронични заболявания. Тогава често се стига до спиране на работата на органите. Този вирус е толкова заразен, толкова голяма инфективност има, просто напада белите дробове и те спират да работят“, казва д-р Динева.
Тя обяснява и ужаса да прескача леглата в залите, за да може да мине. „Няма къде да вървя, няма къде да стъпя. Толкова много легла имаме. В момента са 200 и нито едно не е празно. Всички са на пациенти с COVID-19. Повечето са с респиратори. Прогнозите за нито един в спешното отделение не са оптимистични“, обяснява българката.
Нейните смени продължават по 15 часа. Не е почивала от седмица.
„Когато има нужда, винаги съм там, защото знам, че имаме липса на персонал и нуждата в момента е огромна. Знам, че мога да помогна. Дали е достатъчно – един Бог знае“.
Д-р Динева се е самоизолирала в отделен апартамент от своето семейство, близки и приятели и чака момента, в който животът ще се върне към някаква нормалност.
„Нямам търпение. Наистина нямам търпение да видя приятелите си и семейството си. Но все пак аз съм си избрала този начин на живот. В такива случаи това е нещо, което аз трябва да направя за тези хора, които имат нужда. Аз съм дала клетва все пак“, завършва българката.