Първото карантинно заведение в Истанбул построено от французи по османско време

28.03.2020 19:27 Нахиде Дениз за БТА
Кадър от Истанбул Снимка: Ройтерс

Първото карантинно заведение в Истанбул датира от 1892 г, от времето на Османската империя.

Наричало се е "тахафузхане". Думата е арабска и с нея се означавало здравна институция на брега на големите пристанища, предназначена за поставяне под карантинен период на кораби, на борда на които имало пътници и персонал с инфекциозни заболявания, за да се предприемат необходимите мерки и да се лекуват.

Карантинното заведение се намирало доста извън тогавашните очертания на Истанбул - в селището Тузла на брега на Мраморно море.
В наше време Тузла е район на мегаполиса Истанбул, в който се намират най-големите корабостроителници. С население над 250 хиляди, модерни жилищни комплекси, промишленост. В Тузла се намира и факултетът по морско дело към Истанбулския технически университет, на територията на който е първото карантинно заведение на Истанбул.

Преподавателят от Факултета д-р Синан Чакър разказва, че карантинното заведение в Тузла е било построено, за да се ограничи разпространението на върлуващите през 19 в. епидемии от холера, чума, тиф, едра шарка.

Друго заведение със същата цел е било построено в град Урла, окръг Измир, по-късно е пренесено на остров Карантина край Урла, на брега на Егейско море.

Карантинното заведение в Истанбул се отваря през 1892 г.
Построено е от французите и за времето е било съоръжено с най-модерните съоръжения, които се ползвали пълноценно. Например тук са били инсталирани първите перални машина, които, освен за изпиране, служели и за дезинфекциране на дрехите.
Разполагало с отделение за баня, което се ползвало за лична хигиена.
Интересна подробност е, че историята на това заведение е свързана и с преселването на многобройни групи от България и Гърция, които се изселват от Балканите след оттеглянето на османците.

Д-р Синан Чакър разказва, че Тузла е била първата спирка за гьочмените /изселниците/, които пристигали на големи групи в Турция по Лозанския мирен договор. Тук ги подлагали на медицински преглед, а също и на определен карантинен период, след което здравите били заселвани в Анадола.

Карантинното заведение в Тузла функционира и след обявяването на Турция за република от Ататюрк /1923/ до 1935 г., когато върлуват епидемии от чума и холера. Турските власти регистрирали корабите, пътниците и екипажите със съмнения за заразни болести. Преглеждали ги преди да ги пуснат на брега, извършвала се дезинфекция на дрехите, дезинфекцирали се и морските съдове.

"Да влязат в града се разрешавало само на хора без признаци на заболяване. При наличие на симптоми, се поставяли под 14 дневна карантина. И след този период, ако не се появят признаци или се установи,че са оздравeли, им се разрешавало да влязат в Истанбул", посочва ученият.

В историческите анали карантинното заведение на брега на Мраморно море в Тузла се посочва като един от първите здравни центрове на страната, който по онова време е изпълнявал функции и на болница

Други от От страната и света

Пътната обстановка в София е нормална, опесъчени са пътищата до Витоша

Пътна обстановка в Столична община на 26 декември към 9.00 часа е нормална, а движението се извършва при зимни условия. През нощта са извършени обработки със смеси против заледяване по улици

Бивша шефка на ВМА осъди прокуратурата за 90 000 лева за незаконно обвинение

Бившата шефка на кожната клиника на ВМА проф. Мирослава Кадурина осъди прокуратурата за над 90 000 лева заради  незаконно обвинение. Кадурина заведе делото по Закона за отговорността на държавата

Скулптор от Монтана се вдъхновява от влаковете, гарите и конете на Северозапада

„В ясната и тиха зимна вечер продължително и далечно изсвири локомотивът на идващия откъм Живовската спирка влак. Ехото обходи цялата котловина и после дълго заглъхваше"

Зубрите се завърнаха в дивата природа на Източните Родопи

В Източните Родопи отново стъпва един отдавна изгубен обитател на Европа – зубърът, известен още като европейски бизон. Най-едрият сухоземен бозайник на континента

Проф. Пимпирев: Обличам се като Дядо Коледа на Антарктида

Ръководителят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев разказа как се празнува Коледа на Антарктида. Пимпирев говори и за българския православен параклис на Ледения континент

>