Почти 70% от българите имат работа, но не са доволни от нея
В Гърция се трудят средно с два часа седмично повече от нас
67,7% от българите в трудоспособна възраст - между 15 и 64 години, имат работа. Това е точно колкото средното ниво в Европейския съюз, показва интерактивна инфографика, разработена от Евростат и посветена на качеството на живот в страните членки. Тя сравнява отделните държави по различни показатели.
По отношение на заетостта България се намира по средата - най-ниското ниво е регистрирано в Гърция - 54,9%, а най-високото е в Швеция - 77,4%.
Половината от хората не само имат работа, но и са сравнително доволни от нея. 36,6 на сто обаче не са удовлетворени от професията си, а 18,2% я харесват много. Така общото удовлетворение от работата на българите формира 6,4 от 10 точки, което ни поставя на дъното на класацията и ни доближава до Гърция, която със своите 6,2 точки е на последно място. Средното ниво в ЕС е 7,2 точки, а най-доволни са финландците с 8,1.
Едно домакинство в България взема средно 3590 евро на година. Тук отново сме на дъното в Европа, като на последно място е Румъния с годишен доход 3284 евро. Страната ни е много далеч от средната годишна заплата в ЕС, която е 16 843 евро, и още по-далеч от Люксембург, където е 40270 евро. Така че е разбираемо, че българите са най-недоволни от доходите си в целия ЕС - нивото ни е 4,3 от 10 точки, като 70,6% от хората имат ниска удовлетвореност и едва 5,6 на сто - висока.
В същото време българските домакинства са пренаселени. 41,6% от тях не могат да си позволят отделна стая за всяка двойка или всеки възрастен човек, за тийнейджърите или една стая за две малки деца. За сравнение - средното ниво на пренаселеност в ЕС е 17,1%, а най-голямо е в Румъния - 46,3%.
Всеки гражданин у нас е изложен на 37,3 мг/ куб. м фини прахови частици. Така ние сме и страната с най-мръсен въздух, като среднияш показател е 22,5. 60% от населението у нас не са доволни от заобикалящата ги среда.
За сметка на това обаче населението ни е сравнително добре образовано - 54,4% от българите имат средно образование. 28,1% имат висше на фона на 31,4% в Европа. За сравнение - в Румъния този процент е едва 18,3. В Ирландия са най-многото висшисти - 47,3%.
Въпреки всичко повечето българи са посочили, че има на кого да разчитат при нужда - 94%, което е над средното ниво и се доближава до Словакия, където 98,6% от хората разчитат на другите. Въпреки това българите са най-малко доволни от личните си взаимоотношения - 27,5% са много щастливи от тях, но 36,4% са по-скоро разочаровани.
Това може би се дължи на многото часове, които прекарваме в работа. В България средното време е 40,4 часа на седмица, докато в ЕС то е 37,1. В Гърция работят повече и от нас - 42 часа, докато най-малко време в службата прекарват нидерландците - 30,4. Затова и ние сме най-неудовлетворени по отношение на разпределението на времето ни, като едва 14,6% са много доволни, а 33,9% - средно доволни.
Българите освен това живеят най-малко в цяла Европа - средната продължителност на живота е 75 г. при средна 81 години. У нас е и най-високото ниво на престъпност - 21,8% от българите са докладвали за престъпление при средно 11,5% от европейците. Затова и половината от сънародниците ни се чувстват незащитени. Оттук и доверието в правната система е на ниво от едва 3 от 10 точки.
Всъщност българинът е най-недоволен от качеството си на живот в цяла Европа. Този показател у нас е едва 5,4 от 10 точки при средно 7,3. Едва 9,5% от населението са доволни от живота като цяло, а 36,6% - средно удовлетворено.