Проф. Костадин Бураджиев: Противопоставяне на класика и фолклор е демоде
- Показателни са концертите на ръководения от мен Академичен народен хор с операта в Пловдив
Проф. д-р Костадин Бураджиев влиза в надпреварата за ректор Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство с 19 години преподавателски стаж във вуза и един мандат като зам.-ректор по учебната дейност. Преподава в катедра „Музикален фолклор” и е диригент е на Академичния народен хор. Ректорският избор е утре.
24plovdiv.bg зададе на кандидатите еднакви въпроси. Вижте как отговаря проф. Бураджиев.
- Проф. Бураджиев, защо искате да оглавите Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство?
- Решението да се кандидатирам за ректор на АМТИИ е дълбоко обмислено и мотивирано. Аз съм получил образованието си в този вуз и настоящето и бъдещето на Академията са мой личен и професионален приоритет. Бъдещият ректор трябва да има ясна визия за развитието й, да бъде комуникативен, социален, диалогичен. Да отдава 100% от своето време и сили. Той трябва да създава усещане за сигурност сред колектива, да подкрепя всички креативни предложения. Убеден съм, че притежавам всички тези качества. Имам сериозен управленски, административен и организационен опит. Познавам в детайли дейността на Академията. Друга част от моята дейност, изключително важна за Академията, бе свързана с акредитациите на отделните професионални направления, докторски програми и институционалната акредитация на АМТИИ. Всички те бяха оценени високо и получихме отлични нови акредитации на докторските ни програми.
- Как ще върнете престижа на учебното заведение, което някога наричаха Пловдивската консерватория?
- От създаването си през 1964 г. до сега, нашата Академия се е утвърдила като авторитетен образователен център и средище на изкуствата в България. Тя никога не е губила своя престиж. Основания за подобна оценка дават постиженията на нейни възпитаници и уважението, с което се отнасят в България и зад граница към нейния преподавателски и административен екип, към успехите на обучаващите се и на дипломираните студенти и докторанти. С помощта на всички желая да превърнем Академията в още по-добро, по-модерно и авторитетно учебно заведение с европейска визия, с преподаватели с високо европейско и световно признание. И най-вече - тя да бъде желаното и предпочитано висши училище от младите хора. С нашите педагогически и творчески постижения трябва да убедим всички, че тук работят компетентни и мотивирани преподаватели и служители, че тук учат студенти, предпочели Академията. Защото вярват, че Пловдив е мястото, откъдето могат да получат възможно най-добрия старт в кариерата си.
Всичко това може да се постигне чрез устойчиви взаимоотношения с държавната и местна власт, създаване на сериозно лоби, присъствие на Академията в културния живот на страната чрез своя творчески продукт, реклама на творческите и научни постижения на студенти, докторанти и преподаватели. Необходима е развиване и разрастване на създадените академични конкурси, привличане на все повече участници в нашите научни форуми, системно анкетно проучване мнението на студентите, преподавателите и потребителите на кадри за качеството на обучение в Академията. Трябва значително да се повиши броят на чуждестранни студенти, финансово подпомогнати задължителни езикови курсове за преподавателите и администрацията.
- На кое ще наблягате повече - на класическата музика и пеене, с което някога Академията се славеше, на фолклора и народните танци или на изобразителното изкуство?
- Приемам въпроса като добронамерено провокативен. Няма как един ръководител да дели колектива, според неговите предпочитания. Това е пагубно за самата институция. Считам, че моята мандатна програма ясно показва отношението ми към всички специалности и грижата ми за тяхното развитие. Силата на АМТИИ е в многообразието от различни изкуства и възможността студенти и преподаватели да обединяват своите умения в общи спектакли, изложби и концерти.
Много колеги не знаят, но моето първоначално обучение в музиката е класическо. Това ми е помогнало много за израстването ми като музикант. Срещата ми в края на 60-те години с проф. Диамандиев ме ориентира във фолклорното изкуство. Прекланям се пред този човек, защото осъществи своята мечта - създаде висш институт за изучаване на музикална педагогика, създаде и фолклорните специалности и никой не може да отрече огромния му принос за националната ни култура. Противопоставянето на класика срещу фолклор и обратно отдавна вече не е актуално.
Кой ще отрече приноса на редица композитори и диригенти (завършили класически специалности) за развитието на българския музикален фолклор? А самите те са се утвърдили като фолкорни диригенти и композитори - проф. Ас. Диамандиев, Ф. Кутев, проф. Ив. Спасов, проф. Н. Стойков, да не ги изброявам... Редицата концерти, в които аз и ръководеният от мен Академичен народен хор участваме заедно с оркестъра на Държавна опера - Пловдив в съвместни концерти са показателни и тук въпросът не е за това, че изпълняваме фолклор, а заради качественото му представяне. А хората, които продължават да се отнасят към колегите си от фолклорните специалности като към “втора ръка” музиканти според мен все още живеят в 50-те години на миналия век. Не можеш да отричаш нещо, което не познаваш. Бих ги посъветвал да посещават повече симфонични концерти и оперни спектакли, защото отсъствието им от концертните зали е осезаемо.
В последните години се насажда мнението, че ръководството, в лицето на сегашния ректор и един малък кръг около него, не дават възможност за развитие на специалността “Педагогика на обучението по музика”.
Но значителното увеличаване на работните заплати в средното образование повиши рязко интереса към педагогическите специалности. Това се забеляза и при нас през миналата кандидат-студентска кампания. Искам да подчертая - всякакви внушения за обезличаване на специалностите “Педагогика на обучението по музика” и “Педагогика на обучението по изобразително изкуство” са неверни и вредни. Не трябва да се забравя, че нашата Академия е създадена като Висш музикално-педагогически институт и че тук се обучават и са получили своето образование най-добрите музикални педагози у нас.
Бъдещият ректор трябва да работи усилено за развитието на нашите педагогически специалности и запазване на редица специфики, които ги правят най-добри в страната. Ето това е сериозна задача през новия управленски мандат.
- С какво вашата програма е по-добра?
- Поставените в моята мандатна програма приоритети във всички сфери и дейности на Академията са напълно реалистични и постижими. В платформите на другите кандидати има интересни виждания за развитието на Академията, но не малка част от тях са нереалистични, а други не са съобразени с обучението при нас.
Моите приоритети са съобразени със сегашната обстановка и предстоящите не леки задачи, които трябва да изпълни Академията до юни. Всички ги знаят кои са те - избори за декани на факултетите “Музикална педагогика” и “Музикален фолклор и хореография”, на ръководители на няколко катедри. Освен това предстоят акредитация на професионални направления и акредитация на докторска програма, кандидат-студентска кампания и др.
- Как смятате да привличате повече студенти и мислите ли за откриване на нови специалности?
- На първо място трябва да се съживят контактите със специализираните училища, където се изучават музикални, танцови и изобразителни изкуства, от където са нашите повечето наши кандидат-студенти. Ще възстановя концертите на състави и солисти от тези училища на сцената на АМТИИ. Това също носи много позитиви за нас и ориентация на кандидат-студентите към нашето обучение. Чести срещи с кандидат-студенти и разясняване на предимствата на нашите специалности, възможността за пълно завършване на цикъла на висшето образование при нас, и възможностите за академична кариера в Академията. Важна част от всичко това е присъствие в медиите на наши изявени изпълнители - студенти и преподаватели и на нашите академични състави - Академичен хор “Гаудеамус”, Академичен китарен ансамбъл “Академика”, Академичен оперен театър, Академичен народен хор, Академичен народен оркестър, Академичен народен ансамбъл.
Трябва да използваме максимално натрупания 55-годишен опит и авторитет в обучението, което да осигурява качествено образование и професионална реализация на нашите студенти у нас и в чужбина. Защото тук са получили своето образование най-добрите музикални педагози и изпълнители у нас.
Всяка една специалност в АМТИИ трябва да привлича студенти не само заради отличното обучение, а и заради преподавателите - професионалисти с национално и международно признание.
CV
Проф д-р Костадин Бураджиев е роден на 17.07.1958 г. в Пловдив. Завършил е със отличен успех и златна значка АМТИИ “Проф. Асен Диамандиев”. От 2001 г. е преподавател в Академията. Защитил е научната и образователна степен “доктор” през 2005 г., а от 2014 г. е професор. От 2004 г. е главен диригент на Академичния народен хор при АМТИИ, с който печелил две световни титли. С този хор има концерти с аранжименти със Софийска филхармония и оркестъра на пловдивската държавна опера. Написал е музика за 5 театрални спектакъла за драматични и куклени театри. Издал е 12 авторски пособия. За дейността си като диригент, композитор и педагог е награждаван с най-високи държавни отличия, между които: “Златна” и “Кристална лира” на СБМТД, почетен плакет на Министерство на културата, "Меден чан", “Кристално огърлие” на СБМТД. Получеил е наградадите “Нестинарка” и “Златен век и печат на цар Симеон Велики” на Министерство на културата. Има още 4 награди - “Сребърен делфин” от международния фестивал “Светът в музика” - Италия, Световен шампион в категория “Фолклор” на 5-та световна хорова олимпиада и Гранд при за хорова музика в Грац, Австрия.