Хора с ниско образование и без доходи са склонни към агресия, ако усетят, че е засегната семейната чест
Заливане с киселина, принудителен брак, незаконно задържане и отвличане, генитално осакатяване на жени, принудителен аборт, това са само част от престъпленията, които се извършват в името на честта, съобщава Центъра за развитие на устойчиви общности, подкрепени от Асоциацията за жени адвокати - България и KUN Centre for Equality and Diversity - Норвегия.
Макар да ни се струва, че тези практики са много остаряли за страната ни, те все пак се извършват от някои ромски или турски общности. "В патриархалните общества, където най-вече се говори за престъпления в името на честта, хората, които са определени да имат контрол над фамилията или честта, обикновено са мъжете. На другия полюс са жените", казва Диана Георгиева, мениджър на проекта „Противодействие на злоупотребите в името на честта в социален и правен аспект“. Специфичното при този вид агресия е, че тя е планирана, в нея често участват повече от 1 от членовете на семейството, а мотивът е ясен - погазване на семейната чест. Извършителите на подобни деяния се възприемат като жертва заради срама, който трябва да изживеят.
Много често може да познаете коя е истинската жертвата на подобен тип насилие. Обикновено общността я спира да ходи на училище или работа, изолира я максимално от външния свят, като в него я допуска само с "придружител".
"Може да разграничим основно престъпленията на честта като такива против брака и семейството, в които се включва изоставяне на грижите. Втората група са против детето. Тук влизат най-голямата част от стигналите до съдебната система случаи - ранни или насилствени бракове, отхвърляне на дете. Друга група престъпления са такива против личността - отвличане или подкуп. Последната са против младежта - изтезания на малолетно или непълнолетно лице", казва юристката Елка Пороминска от Асоциация за жените адвокати. Спрямо проучване в 5 области на България - Търговище, Разлог, Смолян, Плевен и Враца, извършителите имат начално или основно образование и нямат доходи. На базата на разгледаните дела адвокат Пороманска смята, че законодателната власт няма достатъчно превантивна функция.
По проекта ще бъдат организирани публични консултации в София, Смолян , Търговище и Разлог. "Искахме да включим по-малки градове, но и София, тъй като тук са лидерите на мнение и лидерите на религиозните общности", казва Нанси Борисова, координатор „Комуникации“ на проекта. Ще има и 5 кръгли маси в Смолян, Разлог, Търговище, Плевен и Враца. Ще бъде създаден 20-минутен филм, разказващ реални истории на пострадали от престъпления на честта, като бъде подготвен и Наръчник с добри практики за ползване от професионалисти, представители на заинтересованите страни – законодателни институции, местна власт, изследователи, правозащитни органи.