Болничните и минималната заплата - тук бизнес и синдикати може да си стиснат ръцете
40 мерки в общата им оферта, отиват с нея при Томислав Дончев на 6 януари
Искат държавата да връща на най-бедните
10-те процента данък в края на годината
Не обща минимална заплата, а по браншове
НОИ да поеме първи 3 дни на болния работник - това остава условие на работодателите да се върнат в тристранката
Реформи в осигуряването, социалните помощи, болничните, енергетиката и внос на работници са сред 40 мерки в общата оферта на синдикатите и бизнеса към държавата. Настояват да се сключи национално тристранно споразумение до края на януари, а всички мерки да започнат
да се реализират
до края на
мандата на
правителството
В сряда споразумението бе връчено на премиера Бойко Борисов. А на 6 януари лидерите на синдикатите и бизнеса ще отидат с конкретните предложения при вицепремиера Томислав Дончев.
40-те мерки са разпределени в 4 направления за реформи - бизнес среда и икономика, енергетика, демография, образование, пазар на труда, трудова миграция и социални въпроси, а по тях се работи от лятото.
Да се възстановява данък общ доход на бедните в края на годината, е една от офертите към държавата, открехна едно от предложенията на президента на КНСБ Пламен Димитров след отбелязването на 140 г. синдикална дейност. “Някой ще каже, че от ГЕРБ са казали, че данъците няма да се променят, но ние сме се разбрали с бизнеса, че това е едно от общите предложения. Не е въвеждане на необлагаемия минимум, както искахме, но по това предложение имаме съгласие с бизнеса”, обясни Димитров.
На масата на преговорите е и реформа и по-голям контрол на болничните. Най-вероятно е бизнесът и синдикатите да си стинаха ръце на варианта и първите три дни да се плащат от НОИ. Това обаче ще струва допълнителни 200 млн. лв. на бюджета. Очакват се различни варианти за включването и на бизнеса в поемането на част от плащането.
Синдикатите са склонни и
да отпаднат
минималните
осигурителни
прагове,
ако има минимална заплата по икономически дейности. Така тя няма да е обща за страната, а различна за всеки бранш. Идеята е да има индекс на заплатата, който да се договаря всяка година от профсъюзите и работодателите, а не държавата да определя минималната заплата административно.
Ще се търсят и допирни точки за нощния и извънредния труд, както и за сумираното изчисляване на работното време, както и колективното договаряне.
Искат и реформа в здравеопазването, образованието, социалните плащания и ТЕЛК, но не парче.
Предлагат
10 мерки в
енергийния
сектор
Сред тях са механизъм за търг за капацитети и либерализация на пазара, включване в програмата “Въглищни региони в преход”.
Демографските мерки включват програма за интегриране на българите от Украйна и Молдова и облекчаване на трудовата имиграция.
Сред тях е и дигитална програма за обучение за около 1 милиард евро, но за нея трябва да се търсят различни източници на финансиране.
“Трябва да се изчакат изводите от анализа, възложен на НЗОК и на НОИ със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, за да се вземат решения въз основа на информация”, обясни социалният министър Деница Сачева, която също бе на синдикалното тържество. Реформата трябва да е факт до 17 февруари - един месец след обнародването на бюджета.
“От една страна, трябва да се борим със злоупотребите, но трябва да видим има ли и причини, поради които толкова честото ползване на болнични е рационален избор - дали поради икономически затруднения в предприятията, или поради пробойни в законодателството. Дали не е свързано с това, че
някои от
работниците
не могат да
ползват своите
почивни дни
и работят много извънредно”, обясни Сачева.
Според нея трябва да има комплексни мерки, свързани както с борба със злоупотребите, така и с промяна в законодателството.