Какво посрещане да очаква Вучич при предстоящото си посещение в Кремъл
Очаквам, че Путин ще има сериозни забележки, казва политическият анализатор Бобан Стоянович, един от събеседниците на нашия вестник, който коментира предстоящото посещение на президента Александър Вучич в Русия в светлината на аферата "руски шпионин".
Бобан Стоянович е на мнение, че тази афера не може да мине без последици за отношенията между сръбските и руските официални представители. Според него би било странно, ако след аферата, в която руски шпиони купуват информации от сръбски разузнавачи, това не бъде тема на срещите на най-високо равнище.
"Сигурен съм, че предстоящата среща няма да бъде прекалено приятелска. Очаквам, че Путин ще има сериозни забележки. Аферата с шпионина очевидно съществува над една година, а се разкрива едва сега, във времето, когато /сръбският представител в босненското Председателство/ Милорад Додик решава някои въпроси в Република Сръбска. Изглежда ми, че тези две неща са свързани, защото не вярвам, че Вучич би разкрил аферата около шпионажа само заради Крушик /има предвид твърденията, че бащата на вътрешния министър Небойша Стефанович получавал на занижени цени оръжие от фабриката Крушик във Валево, отхвърлени от вътрешния министър - бел. ред./ Можеше да измисли нещо друго и да се опита да прикрие това. Мисля, че тук има по-голяма история", смята Стоянович.
Поради това той смята, че наред с отношенията между Сърбия и Русия една от ключовите теми ще бъде и въпросът за Република Сръбска след най-новите събития там.
Бившият външен министър на СР Югославия Владислав Йованович не вярва, че "шпионската афера" ще повлияе по-сериозно на по-нататъшната посока на отношенията между Сърбия и Русия. Оценката му е, че тези отношения се основават на много по-значими и дълготрайни двустранни интереси.
"Разбира се, такива инцидентни случаи не могат да минат без "регистриране". Ако това "регистриране" вече не е извършено от една или друга страна, може да бъде споменато, но без непосредствено влияние върху по-нататъшната посока на двустранното сътрудничество, защото интересите са по-силни от този инцидент. Разбира се, всеки инцидент оставя своя следа и в бъдеще ще се държи сметка за това", посочва Йованович.
Той повтаря, че аферата няма да повлияе по-сериозно на отношенията между двете държави, но добавя, че ще има един вид предупреждение, че такива неща би трябвало да се избягват, ако се искат последователно трайни отношения. "Неизбежно аферата ще бъде спометната, по-скоро между другото, като регистриране на събитие от второстепенно значение, но ще бъде включено в разговора. Това обаче няма да окаже влияние, още повече че не знаем фона на всичко това: кой произведе този инцидент, които са тези лица, какво е миналото им. Не знаем това и вероятно по-голямата част от света никога няма и да го узнае", казва Йованович.
Според него основният въпрос, на който не е даден отговор, е чий е интересът да се появи такъв инцидент, при това със закъснение, в навечерието на толкова важно събитие като посещението на Вучич в Москва.
Да припомним - миналия декември, в пика на демонстрациите "1 от 5 милиона" посещението на Путин помогна на Вучич да стабилизира своята власт. Предишни години през декември Вучич пътуваше в Русия, а в началото на годината руският външен министър Сергей Лавров посещаваше Белград.
Руското военно разузнаване ГРУ прави в Сърбия това, което е правило и прави в Северна Македония и Черна гора, тоест иска да дестабилизира тези държави, за да не влязат в ЕС и НАТО. Ще бъде ли това нова 1948 г. и отхвърляне на резолюцията на Информбюро остава да се види, казват неофициално за "Данас" отделни западни дипломати, коментирайки аферата "руски шпионин".
Наши източници твърдят, че "може да се стигне до тектонични сътресения и стратегически промени в сръбската политика, но може и всичко да бъде заметено така, че Сърбия да продължи да балансира между ЕС и Русия". Както изтъкват дипломатите: "Очевидно сръбските официални лица са знаели и по-рано с какво се занимават руските разузнавачи, но са мълчали".
Отделни събеседници от политическата сцена твърдят, че сегашният състав на парламента вероятно няма да приеме документа до празника Сретение /15 февруари/, с който да се потвърди военният неутралитет, което бе обявено от президента Вучич. Те изтъкват, че парламентът "работи последователно през декември, и после до изборите няма да има много нови заседания". Решението за военния неутралитет на Сърбия вече е прието, още през декември 2007 г.
(От БТА)