Станишев: Ако си затваряме очите сега, след години обществото ни ще се дели на две - насилници и жертви
"Баща хвърли детето си от мост в Габрово", "Мъж преби и простреля жена си на бензиностанция в София", "Над 30 000 са подадените сигнали за домашно насилие на телефон 112 през 2019 г.". Това написа президентът на ПЕС и български евродепутат Сергей Станишв в профила си във фейсбук.
Ето и цялата му публикация:
Заглавия на публикации в медиите само през последните месеци...
И още статистики: всяка трета убита жена е подложена на системно насилие от страна на убиеца си, а всяка десета е искала помощ от полицията... 62% от жертвите са убити в дома си... Сигналите за домашно насилие на телефон 112 нарастват - през 2016 г. са 28 000, през 2017 г. - над 29 000, през 2018 г. са 31 166, за 2019 г. до този момент са над 30 000. По данни на МВР.
Днес е Международният ден на борбата срещу насилието над жени. Тъжен повод да си припомним статистиката. Но и отново да отворим тази болезнена тема. Истински съм разочарован, че след разпалените страсти и обещания на политическите сили в българския парламент преди година, промени бяха направени единствено и само в Наказателния кодекс. За да се отметне въпросът. Гласувахме законодателни промени. Готово.
Година по-късно, няма цялостно преосмисляне на домашното насилие като социален проблем с тежки обществени последици. Цялостната превенция е оставена отново само на неправителствения сектор, а финансирането продължава да е на проектен принцип. Тъжното число на кризисните центрове за жени, жертви на насилие, у нас не мърда от фаталното 13, въпреки поетите политически ангажименти за център във всяка област.
И за поне 6 центъра в страната за помощ на изнасилени жени. Чух, че МВР стартира най-сетне Единна информационна система за сигналите, ограничителните заповеди и друга необходима информация в битката с домашното насилие. Ще е готова... след 3 години.
Гледах, чух и прочетох днес мненията на експерти от администрацията, МВР и неправителствения сектор. Не видях политици, нито политически ангажименти.
Миналата година написах в мой пост, че ако държавните институции и политическите партии не поемат отговорността да видят проблема и да се изправят срещу последствията от насилието над жени и деца и домашното насилие, то те трябва да поемат отговорността за това, което следва.
Насилие в семейството. В детските градини. В училищата. Над лекари. Над учители. Над възрастни хора. Кибернасилие. Сексуално насилие.
Ако си затваряме очите сега, след години обществото ни ще се дели на две - насилници и жертви. Няма да ни хареса. Но ще е твърде късно.
Да направим всичко възможно сега! Иначе няма как да искаме обществото ни да реагира на гледката как мъж пребива и прострелва жена си на бензиностанция в София, или на площада във Врачанско, ако ние политиците, се пазим от взривоопасността на темата и мислим за нейното отражение единствено в избирателните урни?