Карта на висшето образование стопира масовизацията, за да спаси репутацията
Ректорът ще сключва договор с министъра, в
Съвета на настоятелите ще се включат общините,
ще участват и в академичните съвети
Предлагаме национална карта на висшето образование като инструмент, който да определи профилната и териториалната структура, да намери сечението между обществения интерес и предлагането на висше образование. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при обсъждането в просветната комисия на парламента на предложените промени от Министерския съвет в Закона за висшето образование.
Картата ще показва по региони каква е наситеността от университети и професионални направления - къде има масовизация и къде не. Ще има и временен мораториум за разкриване на нови направления и висши училища до изработването на картата.
Целта е да се спре масовизацията на приема. “Крайната масовизация доведе до проблеми с репутацията. Откриха се професионални направления, неприсъщи за висши училища. В 90% от професионалните направления мрежата е достигнала предела си на разрастване”, коментира министърът.
Според промените МС ще определя приема на студенти и докторанти. Държавата ще сключва договори за управление с ректорите като инструмент за възлагане на определени политики, за изпълнението на определени стратегически цели и задачи. “Целта ни не е да отнемем от академичната автономия, а напротив - по всякакъв начин академичното управление, финансовото, административното остава във висшите училища. Единственото, което се предлага, е споделянето на отговорността при стратегическото управление”, обясни Красимир Вълчев.
Ще се въведе квота за млади преподаватели в академичните органи на управление.
Ще се въведе
минимална заплата
за асистентите
Причината е, че разликата в заплатите на младите и на преподавателите с 35 г. стаж е много по-голяма, отколкото в останалите публични системи - до 150%.
Занапред един преподавател ще участва в акредитацията на един вуз. Това ще стимулира университетите да създават собствени катедри и школи. “Има проблем с акредитацията. Важно е тя да почива на обективни показатели. В момента голяма част от оценката е формална, оценяват се документи”, каза Вълчев. Така се наблюдава минимална разлика в оценката на висши училища, които имат 30 пъти разлика в научната дейност. Затова поправките предвиждат електронизация на акредитацията.
Студентите в професионалните направления с най-голям очакван недостиг на пазара на труда
ще бъдат
освободени от такси
Предлагаме държавата да покрива разходите за обучение на студентите, които имат сключен договор с работодатели за осигуряване на стаж или работно място след успешно завършване, поясни още Вълчев. Това е начин да бъдат задържани младите хора у нас. Особено важно било за техническите и медицинските професионални направления.
Министерският съвет ще приема национални програми и за висшето образование, като едно от първите ще е за педагогическото. Ще се стимулира връзката между средно и висше - училища и университети ще могат да сключват споразумения и да съгласуват планове за обучение, като то се провежда с участието и на университетски преподаватели.
Софийският университет подкрепя законопроекта, реформата е полезна, коментира ректорът проф. Анастас Герджиков. И работодатели, и синдикати приемат текстовете, допълни Васил Велев от АИКБ. Левият депутат Николай Цонков напомни, че предстои приемането и на нова Стратегия за развитието на висшето образование, затова е по-добре да се изготви изцяло нов Закон за висшето образование. Проектът беше приет с 13 гласа “за”, шестима се въздържаха.