Награждават посмъртно легенда на българското военно разузнаване
Българският офицер о.з. полковник Пеньо Пенев, служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб, ще бъде отличен посмъртно от министъра на отбраната Красимир Каракачанов.
Почетният знак на Министерството на отбраната „Свети Георги“ I степен за офицери ще бъде връчен на дъщерята на полк. Пенев арх. Валентина Върбанова на тържествена церемония в Министерството на отбраната, която ще се проведе на 20 ноември, сряда, от 12.00 ч.
Наградата се връчва за изключителни заслуги на о.з. полк. Пеньо Пенев (1926 - 2015) към националната сигурност и отбраната на страната и съществен принос за укрепването на двустранните отношения между България и Турция.През целия си съзнателен живот о.з. полковник Пеньо Пенев е свързан с Българската армия. В средите на българското военно разузнаване той отдавна е легенда, макар, че извън службата почти никой не знае за неговата драматична съдба. След девет години престой в турски затвори, на 8 април 1964 г. тогава капитан Пенев е разменен срещу девет осъдени в България турски агенти.
О.з. полковник Пеньо Върбанов Пенев е роден на 31 януари 1926 г. в село Дългач, Търговищко. След завършване на средно образование (1945 г.) постъпва като юнкер във Военното училище, а след това е произведен в чин подпоручик от танковите войски. По-късно завършва висше образование, специалност „Ориенталистика“. Владее безупречно турски език.
Офицерската му служба започва в танковата бригада в Казанлък, после служи в Стара Загора. От 1 януари 1951 г. е назначен за оперативен работник в Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ ГЩ). След това като основен познавач на Турция работи в Министерството на външните работи.
През 1953 г. под прикритието на вицеконсул е изпратен в резидентурата на българското военно разузнаване в Истанбул. Двете години, в които изпълнява поставените задачи, са едни от най-жестоките години на Студената война и на блоковото противопоставяне. През този период военното разузнаване и българското правителство придобиват много ценни масиви с информация благодарение на капитан Пенев.
На 29 юни 1955 г. Пенев е арестуван от турските органи за сигурност в Истанбул по обвинение в шпионаж. За задържането му дълго време не е уведомена българската страна – нито посолството в Анкара и генералните консулства в Истанбул и Одрин, нито Министерството на външните работи в София. Измъчван е жестоко, за да признае принадлежността си към българското военно разузнаване. Пенев не издава нито многобройната си агентура, нито колегите си, като издържа на всички издевателства.
Съдебният процес срещу него трае 5 години, в които се държи достойно и се защитава сам. Макар че отказва да ползва турски адвокат, му е назначен служебно държавен адвокат. Прекарва 9 години в турски затвори, където не е третиран като политически затворник, а е бил с криминални престъпници при нечовешки условия.
Българските власти първоначално не реагират официално и не правят постъпки за издирването и освобождаването му. Министър-председателят по онова време Вълко Червенков заявява по случая Пеньо Пенев: „Не можем заради бълхата да изгорим юргана. Трябва да държим сметка за българо-турските отношения.“
В крайна сметка на 8 април 1964 г. Пеньо Пенев е разменен на ГКПП Капъкуле срещу 9 турски агенти. (Договаряният десети е пожелал да остане в България и е осъден за шпионаж.) Когато напуска турската територия, турският граничен караул е построен и взема оръжието „за почест“.
В родината полковник Пенев отново работи в структурата на РУ - ГЩ, включително и като преподавател в нейната школа, която е със статут на факултет по стратегическо разузнаване на ВА „Г. Раковски“. Той е единственият случай, при който се нарушава правилото, че задържан дори за няколко часа не можа да бъда връщан отново на оперативна служба. Гласувано му е доверие и отново е изпратен на задгранична дипломатическа работа като консул в посолството на НРБ в Източен Берлин, ГДР (1978 – 1983 г.). След това е назначен в РУ - ГЩ за началник на отделение. На 4 април 2014 г. е награден от министъра на отбраната с почетен знак „За принос към Министерството на отбраната“.
Автор е на книгите „Темида с пагони“ и „Прекършена младост“.
О.з. полк. Пенев си отиде от този свят през януари 2015 г.