„Аполо 12” – да стигнеш до Луната след два удара от мълния
На 19-ти ноември 1969 г. астронавтите от мисията „Аполо 12” Пийт Конрад и Алан Бийн се превръщат в третия и четвъртия човек, някога стъпвали на лунната повърхност.
Тяхното изумително постижение се случва само шест месеца след грандиозния успех на „Аполо 11”.
Макар и екипажът на „Аполо 12” да е вторият, който поема по този път, неговата отговорност не е по-малка, тъй като Конрад, Бийн и Гордън се очаква да повторят постижението и да затвърдят мястото на САЩ в космическата надпревара, предаде vesti.bg.
Въпреки това мисията „Аполо 12” често бива забравена.
Може би това се дължи отчасти на иронията на съдбата, която я поставя между две много по-тиражирани от медиите мисии от програмата „Аполо” на НАСА.
„Аполо 11” е име, което всички свързват с подвига на Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс, които правят нещо революционно, нещо, за което никой не е вярвал, че ще бъде осъществено преди края на века, дори и след това.
Мисията „Аполо 13” пък е известна като първата, която претърпява сериозна повреда извън земна орбита, и въпреки това успява да се върне благополучно на Земята.
Ето защо подвигът на „Аполо 12” често бива забравян и все пак приносът на тази мисия към науката не може да бъде отречен, нито изтрит от историята.
Планираното излитане на „Аполо 12” за 14-ти ноември 1969 г. се осъществява въпреки мъгливото и дъждовно време.
Според инженерите на НАСА лошите климатични условия не биха попречили на излитането, тъй като самата ракета носител била пригодена за подобни метеорологични условия.
По-малко от минута след излитането си ракетата е ударена цели два пъти от мълния. Наземният контрол за момент губи връзка с екипажа, но след това тя е възстановена и всичко изглежда да е наред.
Дори това драматично събитие не е в състояние да спре героите на „Аполо 12” да достигнат Луната.
Изглежда нереално, че зоната на естествения земен спътник, където Пийт Конрад и Алан Бийн кацат, носи името „Океан от бури”.
Това, което екипажът на „Аполо 12” преживява, би накарало мнозина да се оставят на страха да ги завладее. Конрад, Бийн и Гордън обаче не позволяват това да провали мисията им.
Някои хора казват, че здравото и истинско приятелство помежду им е помогнало в този така критичен момент. Други отдават заслугите на тяхната смелост, кураж и изключителен професионализъм.
Конрад и Бийн извършват редица на брой експерименти по време на краткия си престой на лунната повърхност. Те събират и много скални проби – общо 34 кг., с почти 13 кг. повече от екипажа на „Аполо 11”.