Истории за хора и животни на границата на два свята
Нов роман на обичания от българските читатели италиански писател Джузепе Феста скоро ще се появи по книжарниците. След „Мечата пътека” и „Сянката”, издадени от изд. „Фют”, почитателите на Феста в България ще имат възможност да се насладят и на най-награждаваната му книга „Луната на вълците” - носител на три от най-престижните литературни награди в Италия. И трите книги са в превод на видната ни италианистка Нели Раданова, на която дължим и част от преводите на Умберто Еко
Кой е Джузепе Феста?
Музикант, страстен природолюбител и почитател на „Властелинът на пръстените” – така накратко може да бъде представен роденият през 1972 г. в Милано италиански автор. Зад това стоят няколко музикални албума с групата му „Лингаланд”, първият от които - „Гласове от Средната земя”, е вдъхновен от книгата на Толкин и излиза през 1999 г. Заради големия успех на албума, през 2003 г. Джузепе Феста и групата му са поканени да свирят на премиерата на филма „Властелинът на пръстените” в Канада. Освен това той е автор на няколко документални филма за дивата природа, излъчвани по италианската телевизия RAI, активно се занимава с обучението на деца в различни екопроекти и намира време и да пише.
Ето какво сподели Джузепе Феста специално за българските си читатели:
- Разкажете ни малко повече за музиката на вашата група „Лингалад”; разбрахме, че последният ви албум "Confini armonici" е вдъхновен от ваши книги, включително издадените и на български "Сянката" и „Мечата пътека”.
- Музиката ни е с етно мотиви, а текстовете ни са вдъхновени от емоционално наситения свят на природата и от историите, които сме събирали, обикаляйки Италия – истории за хора и места, останали забравени, на границата между света на хората и света на природа. Последният ни диск пък е пряко свързан с „Мечата пътека” и „Сянката”. Облякохме в музика усещанията, които витаят в историите ми, и чрез музиката съумяхме да придадем допълнителна дълбочина на някои от героите. На срещите ми с читатели задължително си нося китарата и изпълнявам поне една-две песни. Писането на книга и писането на музика доста си приличат: и при двете има ритъм, паузи, кулминации, внезапни обрати и различни гласове.
- Как стигнахте до писането? Имаше конкретна провокация или…
- Винаги съм обичал да слушам и да разказвам истории. Допреди години го правех с песните и музиката си, после ми се прииска да създам по-сложен сюжет и да разгърна персонажи и теми. Така се появи първата ми книга "Мечата пътека", вдъхновена от мое младежко преживяване в Националния парк "Абруцо" в централна Италия. Именно това преживяване промени живота ми изцяло. По онова време живеех в Милано и учех за инженер. Бях си градски човек отвсякъде. Но след като прекарах няколко месеца като доброволец в парка в близък контакт с природата – така дива и поразителна, след като се срещнах и живях с мъже и жени, които се бореха решително, за да я защитят, разбрах, че пътят ми е друг. След завръщането си, смених университета (завърших Природни науки), преместих се да живея в планинско селце, родно място на моите баба и дядо, и започнах да работя като преподавател по Опазване на околната среда. Това ме доближи до децата и ми помогна много в писането на книги. В началото баща ми, машинен инженер по професия, не желаеше да приеме решението ми и дълго време не си говорихме. За щастие, мисля, че вече разбра моя избор и, съвсем неочаквано, стана моят пръв и най-запален читател.
- Герои в книгите Ви са както хора, така и дивите обитатели на парка „Абруцо”. И едните, и другите имат изключително силно и ярко присъствие и са напълно равнопоставени в историята. Модерната цивилизация убива ли тази равнопоставеност?
- За щастие напоследък се обръща повече внимание на животните и дивата природа. Но все още много хора не разбират, че природата и хората са дълбоко свързани и зависят един от друг. Странно е, че днес не успяваме (или не желаем) да проумеем това, което предците ни са знаели. Спомнете си за речта на вожда Сиатъл от 1854 година, определена от ООН като най-добрия документ на тема екология. Ето какво казва той: "Човек не е създател на живота, а е само една нишка от него! Ако човек плюе върху Земята, той плюе на самия себе си. Всички неща са свързани, както кръвта, свързва едно семейство!» Когато и ние разберем тази простичка истина, може би нещата ще се променят.
- Какво е за вас природата и миговете, прекарани с нея?
- Преживяванията ми, свързани с Природата, са основа за книгите и музиката ми. Там е казано всичко. Но едно от нещата, които обичам най-много, е „песента на дърветата” - неслучайно „Лингалад”, името на моята група, означава точно това. Вслушайте се и ще чуете как всяко дърво има свой глас, свой шепот на листата… Истински концерт за листа и клони.
- Какво бихте казали на 10-годишния Джузепе, ако можехте да го срещнете сега?
- Не мисля, че бих му казал каквото и да било - дори само една моя дума би изменили времевия и пространствен баланс и би ме отвела в друга посока... Както се случва във филма „Завръщане в бъдещето”. Ако оставим шегата настрана, бих му казал да не се отказва никога и да вярва упорито в мечтите си. И че трудностите ни се дават, за да израснем.