За първи път в училищата има повече деца от семейства с по-ниско образование на родителите
От всички бюджетни програми с най-висока обществена възвръщаемост е тази за предучилищното образование. Въвеждането на задължителна подготовка на 4 години няма да струва много. Финансираме голяма част от това обучение – 14 млн. лева, но увеличеният обхват от 78% деца до над 90% деца ще струва около 25-30 млн. лева на годишна база“. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, цитиран от БНР.
По повод освобождаването от таксите за предучилищна възраст той подчерта, че всяка една система има солидарност.
"Все още нямаме решение колко точно ще бъдат средствата, но те ще се допълнят със средствата от държавния бюджет и от средствата от европейския социален фонд“.
Министър Вълчев каза, че в рамките на програмата за интеграция на ромските деца през последните три години са записани близо 40 000 деца, голяма част от тях в системата на предучилищното образование:
„Основният проблем е културен – отношението към образованието. Трябва да продължим с активността по механизма и е по-важно да ги накараме да ходят ежедневно, защото самото записване е еднократният и по-лесният акт. Имаме и проблем с мотивацията за учене, но това е при всички деца“, каза още той.
Красимир Вълчев каза, че за първи път в системата на образованието има повече деца от семейства с по-ниско образование на родителите:
„Това се дължи на демографското възпроизводство. Трябва с повече усилия на всеки един учител да приобщим децата“.
Образователният министър уточни, че склонността за включване в педагогическата професия се увеличава:
„Имаме тройно-четворно предизвикателство за следващите 10 години. Една страна трябва да има достатъчно учители. При нормална възрастова структура трябва да се пенсионират 25%, а при нас – 45%. Трябва да обезпечим системата с добри учители. Догодина предвиждаме трети стипендии за ученици с най-добри резултати, които се включат в педагогическо образование. Ранният достъп до образование е функция на равния достъп до добър учител... Имаме недостиг по определени дисциплини – предишните години беше по информационни технологии и по английски език, а през следващите години ще бъде по математика, по физика, по химия“.
Дисбалансът при заплащането в сферата на училищното образование и в тази на висшето Красимир Вълчев обясни, че причината е в модела на регулиране на двете системи и в нивото на отговорност:
„В системата на училищното образование до голяма степен са централно регулирани възнагражденията, докато висшето образование е напълно автономно. Средните заплати във висшите училища са над 1900 лева, но разликата между най-ниските и най-високите е средно 150%, докато в сферата на училищното образование разликата е 40%“.