Германия няма да участва в европейската армия на Макрон
Сега, когато германските лидери отговориха на провокативните забележки на френския президент Еманюел Макрон относно бъдещето на НАТО, между Франция и Германия се появи необичайно широк обществен разрив. В основата му лежат лидерските амбиции на Франция, на които Германия се противопоставя, без тя сама да иска да ръководи, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.
„Ние искаме една силна и суверенна Европа“, посочва външният министър на най-силната европейска икономика Хайко Маас в статия за „Der Spiegel“, като добвя: „Но тя (Европа) ни е необходима като част от една силна НАТО, а не като неин заместител“, предава investor.bg.
Това не означава само, че Маас има желание да запази трансатлантическия съюз както за Европа, така и Германия, независимо от относителната липса на интерес от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп, просто защото Европа не може да се защити без американската помощ днес. Маас настоя, че „когато Европа един ден е в състояние да защити собствената си сигурност, все пак би трябвало да искаме НАТО“. И, директно отговаряйки на идеята на Макрон за подобряване на отношенията с Русия, докато съюзът със САЩ ерозира, Маас заяви, че „Германия няма да толерира никакви специални договорености, както с Москва, така и по каквито и да било други въпроси “, защото това засяга сигурността на Полша и балтийските държави.
Това са сериозни твърдения, особено като се има предвид, че са изречени от Маас. Той е член на Социалдемократическата партия, която е по-малко проамериканска и про-НАТО, отколкото Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел. Но по въпросите, които Маас посочва в статията си, изглежда, че германското правителство е единно. Меркел също критикува визията на Макрон.
„Трябва да сближим страните от европейската част на НАТО", заяви германският канцлер в редовния си неделен подкаст.
По нейните думи проектът на Европейския съюз (ЕС) за защита, известен като ПЕСКО, представлява подход, коренно различен от визията на Макрон. За френския президент ПЕСКО е проект за отбрана на ЕС с акцент върху стратегическия суверенитет, докато за германските политици това е проект за ефективност, насочен към хармонизиране на отбранителната промишленост на европейските страни, намаляване на броя на различните отбранителни системи, използвани от войските на държавите членки, както и централизиране на разработването на нови оръжия и техники, като бойни самолети и танкове.
Тази германска визия е в съответствие с Концепцията за рамкови страни, приета от НАТО през 2014 г. Това е механизъм за доброволно сътрудничество в областта на отбраната, изграден около проекти на конкретни държави, като например собствената идея на Германия за координиране на развитието на отбранителните способности или работата на Обединеното кралство. върху многонационални сили за бързо реагиране. Според тази концепция почти всички проекти за сътрудничество, дори и тези, които включват и страни извън НАТО като Швеция и Финландия, могат да се провеждат под шапката на НАТО.
Тъй като НАТО предоставя такава гъвкава платформа, често не е очевидно защо са необходими други програми за сътрудничество в областта на отбраната. НАТО и ЕС се съгласиха да координират своите дейности, така или иначе и от докладите за напредъка е това отношение е видно, че то създава много дублиращи се бюрократични дейности, като например кръстосано участие в работни групи. Същите упражнения по програмата получават две различни имена, едно за ЕС и едно за НАТО.
Но особено от френска гледна точка, НАТО не е най-добрата платформа за съвместни програми за възлагане на обществени поръчки, тъй като извън нея европейците могат да се предпазят от американската конкуренция. Включването в НАТО означава също и автоматично признаване на лидерската позиция на САЩ в пакта, тъй като Вашингтон има ръководна функция там. Франция, като страната с най-голяма военна мощ в Европа, също обича да упражнява подобно лидерство. Което, може би, дава най-доброто обяснение за Европейската инициатива за интервенция на Макрон.
В същото време Германия няма военните амбиции на Франция. Тя харчи по-малко пари за отбрана, тъй като по-високите разходи в това отношение са политически непопулярни. Бойната готовност на Бундесвера остава под съмнение, като цялата тежест на историята от изминалия век продължава да притиска раменете на германските лидери. Именно поради тази причина Берлин вижда по различен начин концепцията за европейската сигурност.
„Като страна в централната част на Европа Германия трябва да играе централна, посредническа и балансираща роля както в рамките на Европа, трака и спрямо САЩ“, пише още Маас. „Ако не поемем тази лидерска роля, няма кой друг да ни замести“, добавя още германският политик.