64% от ВиК тръбите като сито - водата изтича от тях, не стига дo крана вкъщи (Обзор)
39 хиляди километра трябва да се сменят, за да няма загуби
64% от водопроводната мрежа е за спешна подмяна, съобщи регионалният министър Иван Шишков по време на парламентарния контрол в парламента в петък.
Той цитира доклад на “Български ВиК холдинг” към края на 2025 г., който показал, че основната част от мрежи са остарели. Близо две трети от тръбите са от азбестоцимент (етернитови - б. а.) и отдавна са надхвърлили експлоатационния си живот, което води до масови аварии и огромни загуби на вода. Други 14% са стоманени тръби, които при липса на адекватна защита изтъняват и има постоянни течове.
Според доклада става въпрос за 39 000 километра от водопроводните мрежи, които са загубили якост и лесно гърмят, а оловните им уплътнения са се износили и на практика на всяка муфа, т.е. на всеки три метра има течове. Единственият начин за отстраняването на тези загуби е подмяна на тръбопроводите.
Според същия документ стоманените водопроводи са по-надеждни от етернитовите, но масово са полагани директно в почвата и сега корозират. С времето стените на тръбите изтъняват и се образуват малки отвори, през които години наред изтича вода, преди аварията да избие на повърхността. Затова докладът препоръчва всички стоманени тръби на възраст над 20 години да се подменят.
Най-надеждни са полиетиленовите, които са малко над 16% от всички. От 2022-а до края на 2025 г. обаче са подменени едва 2,81% от водопроводните тръби у нас, което е крайно недостатъчно.
Към момента средната обща загуба на вода от мрежата е 61,61%,
като това се дължи изцяло на лошото състояние. Търговските загуби са само 8% и те се дължат на липса на водомери навсякъде и на кражби. Самият доклад обаче подлага на съмнение данните за търговските загуби, защото при липса на водомери по главни и второстепенни отклонения от водопроводната мрежа няма как да се докаже.
Шишков все пак отбеляза, че факторите за водната криза били комплексни, не всичко идвало от амортизираната мрежа. Сериозно влияние оказвали и промените в климата и продължителните периоди на засушаване, които намаляват дебита на водоизточниците. Допринасяли и повишената консумация през лятото, дължаща се на засиления туристически поток, както и нерегламентирано ползване на питейна вода за напояване, поливане на зелени площи, пълнене на басейни и миене на улици.
“Критичното състояние се дължи на натрупани с годините проблеми в управлението. В много населени места, като емблематичните случаи с Омуртаг и Плевен, кризата се е задълбочила, тъй като
кметове са избягвали да разкопават улиците за ремонти, за да не губят гласове
преди избори”, възмути се Шишков.
Той увери депутатите, че ведомството му и други министерства изпълняват разпореждане на премиера за изготвяне на анализ на рисковите населени места във връзка с безводието.
“Краткосрочните мерки целят само частично облекчение на режима, а целта на правителството е разработването на мащабна 4-годишна програма. Нейното изпълнение трябва трайно да премахне думите “проблеми с водата” от ежедневието на българските граждани”, заяви той и добави, че водната криза в България наистина започва да чука на вратата.