Георги Господинов: Номинирането на втора българска книга за „Букър” е чудо
„Номинацията на втора българска книга за "Букър" сред книги от цял свят, от всички континенти, е чудо". Това каза писателят Георги Господинов пред NOVA NEWS. По думите му присъствието на две български книги в краткия списък на отличието в рамките на три години е изключително постижение, което създава ново любопитство към България. Самият той стана първият български писател, спечелил най-престижната награда за литература в света през 2023 година за романа си „Времеубежище", като получи приза на церемония в Лондон в конкуренция с общо 164 произведения от цял свят.
Господинов подчерта, че награди като „Букър" имат силата да променят имиджа на страната ни в чужбина. „Всъщност е вълна, която ражда други вълни", посочи той, допълвайки, че подобни успехи насърчават младите автори и дори децата, давайки им самочувствието, че „откъдето и да идваш, вече светът е такъв, че може да стигнеш далече". Според него интересът към романа му „Времеубежище" е довел до реални посещения на чужди читатели в България, които са пожелали да видят местата, описани в книгата.
По повод победата на Дара на „Евровизия" и дългия път на разединение преди това писателят изрази съжаление, че омразата често се използва като мотивация у нас. „Човекът, който завижда, не иска да притежава, той иска само да разруши другото", отбеляза Господинов, определяйки това като деструктивно усещане, което не води към самоусъвършенстване. Той сподели, че самият той е преминал през вълни от негативизъм, като подчерта, че омразата често се засилва от политически хейт.
Георги Господинов предупреди за опасностите от липсата на памет и образование. „Човек без памет е най-лесната мишена за манипулация", заяви той. Според него литературата и четенето са абсолютен „антидот срещу пропаганда", защото дават инструменти за разбиране на нюансите в света, вместо той да бъде приеман в черно-бяло. „Нечетящият човек приема двуизмерен свят, плосък лесен свят", допълни писателят.
Господинов сподели личната си тревога от факта, че българското общество продължава да се върти в кръг. Той припомни своите надежди от 1989 година за бърза трансформация към нормална държава и отбеляза с тъга, че десетилетия по-късно следващите поколения все още мечтаят за същото по улиците. „Проблемът е доколко един бунт трае във времето", каза той, акцентирайки върху необходимостта от разговор с онези, които вече не са сред нас, защото именно в този разговор нашите близки остават живи и ни помагат да градим бъдещето.