Симеон Дянков: Край на автоматичния ръст на заплати - ще свие инфлацията, а не контрол на цени
“Прогресивна България” може да съкращава чиновници, защото няма свои хора на хранилка в администрацията и няма да загуби симпатизанти, казва председателят на Фискалния съвет
Още акценти:
Таваните за разходи и съкращения са добра стъпка, но се учудвам, че не се говори за това държавните служители да си плащат осигуровките
Новите правомощия на КЗК са заплаха за икономиката - по каква методология ще се търсят ценови изкривявания?
С фразата за постната пица казах, че бюджетът разполага с толкова, че да има за всички, но без излишни добавки. Тогава беше криза, сега няма, но тя е на дневен ред
Няколко поредни правителства харчеха повече, дефицитът стана хроничен. Вече е гордост, ако се излезе на 3%, преди щеше да е срам
Свободните щатни бройки трябва да се отрежат, с тях чиновниците си осигуряват 13, 14, 15 и 16 заплата. 160 млн. евро за 2025 г отидоха, в съдебната власт - още 50 млн.
Новата власт да си сложи доверени лица в приходните агенции и с тяхна помощ да се установи истината за дефицита.През 2025 г., имаше счетоводни трикове
- Автоматичните увеличения на заплати и пенсии, записани в ресорните им закони, отдавна се сочат като воденичен камък на шията на всеки бюджет. Сега оптимист ли сте г-н Дянков, след като финансовият министър обяви, че ще сложи край?
- Това е най-важната от шестте мерки, които Фискалният съвет предлага, защото освен че ще намали дефицита, ще спре инфлационната вълна, която виждаме в момента в България. Това би трябвало да бъде законодателна инициатива номер едно в новия парламент. Иначе инфлацията ще продължи да изяжда парите на социално слабите.
- Това начало на административна реформа ли е или само първа крачка?
- Финансовият министър Гълъб Донев започва добре - всъщност обяви първи стъпки по четири от шестте предложения на Фискалния съвет. Странно защо не подема и темата за плащане на осигуровките от държавните служители. Тази мярка веднага слага пари в бюджета. Но като цяло е добра първа крачка.
- Първата заявка на новия кабинет и лично на премиера Румен Радев бе, че финансите са пред катастрофа. Такъв ли бе и вашият прочит?
- Това определение е пресилено, но бюджетът на България със сигурност има много проблеми, натрупани през последните пет години. Да припомним, че именно бюджетната процедура в края на миналата година доведе до оставката на иначе стабилно правителство. Тази процедура за 2026 година щеше да доведе до фискален апокалипсис, за радост, бизнес асоциациите и после протестите го осуетиха.
- Тревожно често взе да се споменава онази ваша фраза за постната пица, с която определихте бюджета си през 2010 г. Налага ли се пак да ни правят вегетарианци?
- Крилата фраза, глупава, но се запомни във времето. Идеята беше, че бюджетът за 2010 г. разполага само с толкова, че да има за всички, но без излишни добавки. Тогава все пак кризата на еврозоната беше в разгара си.
Въпреки че няма финансова криза сега, изпълнението на бюджет 2026 г. върви точно както преди 16 години - тоест фразата пак е на дневен ред. Защо? Поредни правителства, почвайки с Асен Василев като финансов министър, харчеха повече, отколкото имаше в хазната. Дефицитът стана хроничен. Вече е гордост, ако се излезе на дефицит от 3% спрямо БВП. Преди време щеше да е срам.
- В препоръките ва Фискалния съвет се посочва да не се пипа данъчната система. Какви са аргументите ви, защото МВФ дава обратния съвет?
- Това бяха краткосрочни препоръки - какво може правителството да направи веднага, в първите седмици. Те са давани многократно и от Фискалния съвет, от бизнес асоциации и от партии. И са многократно пренебрегнати от хората на власт. Дано сега е различно.
Всяка по себе си - например държавните служители да си плащат осигуровките като всички други работещи, намалява разходите в бюджета. Заедно те са заявка, че ще се стигне до стабилни публични финанси. Интересното е, че на срещите в президентството всички парламентарно представени партии заявиха подкрепа на една или повече от тези мерки. Да видим.
- Защо никой не започна тази реформа толкова време, толкова ли е болезнена?
- България е страна с намаляващо население и увеличаваща се държавна администрация. Причината е ясна - държавната работа е хранилка за политически симпатизанти и на централно ниво, и в общините. Реформата тук е ясна и новото правителство има голямо предимство да я осъществи - “Прогресивна България” все още няма представители в администрацията и не следва да се притеснява от загуба на симпатизанти.
- А защо вие не препоръчате цялостна пенсионна реформа, а само посочвате осигуровките и ранното пенсиониране?
- Това са краткосрочни мерки - за първите няколко седмици на новото правителство и парламент. Оттам нататък предстоят други решения и Фискалният съвет вече е подготвил списък с дългосрочни препоръки. Това ни е работата.
- Какъв е смисълът да се поддържат години наред незаети щатни бройки? Как се е родил този феномен, на който сега Гълъб Донев обеща да сложи край?
- Смисълът е, че по този начин се начисляват средства, които впоследствие отиват ккато бонуси и допълнително материално стимулиране за работещите служители. С други думи, администрацията си осигурява 13-а, 14-а, 15-а или дори 16-а заплати за година. Общо около 160 милиона евро за 2025 г. отидоха в такива ненужни разходи. Това изключва съдебната власт, където са други 50 милиона евро.
- Препоръчвате да няма работещи пенсионери на държавна служба. Не мислите ли обаче, че има и сектори с остър недостиг на хора и пенсионерите спасяват положението?
- Около 8 хиляди пенсионери работят в различните звена на публичната администрация. Разбира се тези кадри имат богат опит и са полезни за управлението, но те отнемат мястото на нови обучени хора. Освен това получават и заплата, и пенсия.
- Още нямаше нов кабинет, а бизнесът предупреди за поредна инфлационна вълна. Предишните управления опитаха тавани за надценки, нонстоп проверки. Как държавата да помогне, без да пречи на пазара да си свърши работата?
- Номер едно - премахване на автоматичната индексация. Номер две - всички да плащат социалните си осигуровки. Номер три - всички пенсионери в пенсия, а не да получават и заплата, и пенсия. Тези мерки ще намалят веднага темпа на покачване на цените. Инфлацията се коригира с намалено търсене, т.е. по-малка консумация, не с контролирани цени на предлагането.
- Но парламентът вече прие законови поправки, които удвояват глобите за необосновани цени, въвеждат понятия като справедлива цена, а КЗК ще има още правомощия да търси ценови изкривявания. Коя от тези мерки би могла да заработи?
- Това са политически дъвки - звучат добре, но нямат силен ефект. Поне няма да пречат, както би станало, ако сложат таван на цени. Затова ги слагаме в колонката с плюс.
А защо няма да сработят - ценообразуването е динамично и се променя ден за ден. Къде е тази ескадрила от опитни икономисти, която ще изчислява цени в реално време? Въвеждането на понятието “справедлива цена” пък е излишно занимание. Показва се привидна активност - цяла комисия да работи по това - без положителен ефект върху ръста на цените. По-скоро е допълнително бреме върху предприемачите.
Новите правомощия на КЗК са заплаха за икономиката - по каква точно методология ще се търсят тези ценови изкривявания?! Ако имаше такава методология, защо вече не е използвана? Прави впечатление, че новото правителство не гледа мерки за намаляване на търсенето - където е истинският отговор на инфлационната вълна. Може би им трябва повече време.
- Само подсказвате, че е добре да се постави началото на структурни реформи. Дали “половин” бюджет за оставащите 6 месеца е инструмент за поставяне на такова начало?
- Не, добре е да се изчака бюджет 2027, чиято процедура започва още през август по закон. За бюджет 2026 остава половин година, в него следва да се направят краткосрочните реформи, за които говорихме. Крачка по крачка.
- Трябват ли структурни освен персонални промени в приходните агенции?
- Новата власт следва да сложи свои доверени лица в приходните агенции. Това е тяхно право, особено защото истината за бюджетния дефицит през последните години трябва да излезе наяве, а това става и с помощта на тези агенции. През 2025 г. станахме свидетели на множество счетоводни трикове, за да излезем официално на дефицит от 3,5 процента. Сега е моментът да се каже истината.
- Финансовият министър заговори и за дигитализация на приходните агенции, обеща тавани на разходите по министерства. Тях към коя колонка отнасяте - с плюс или минус?
- Таваните за разход по министерства и агенции са добра временна стъпка, но смислената втора стъпка е да се съкратят свободните около 6500 бройки и да се освободят песионерите - други 8000 бройки. Тогава ще се види истинският ефект. И най-смислената трета стъпка - държавните служители да си плащат осигуовките. Втората стъпка става с решение на МС, буквално за седмица, третата минава през парламента и трябва месец. Дигитализацията е по-скоро пожелание, тя си върви така или иначе.
- Има ли рискове големите очаквания, въплътени в над един милион гласове на изборите, да се превърнат от надежда в протестна вълна?
- Ще има времеви толеранс за мерки, преди надеждите да дадат място за разочарование. Затова първите седмици са много важни. Правителството и парламентът следва да са много активни и да оставят чувство за бърз напредък. Предимството е, че всички виждат проблемите, дори и опозицията.
- Какво поведение на опозицията би било отговорно и полезно и кои стъпки на новата власт не бива да получават подкрепа?
- Опозицията ще подкрепи някои мерки, защото представителите ѝ съзнават, че хората очакват промяна. Тук говоря за финансите на държавата, моята специалност. Смятам, че ще видим големи мнозинства за бюджет 2026 - около 200 депутати. Финансите всъщност са ясни - почти всички в опозицията имат интерес от бързи мерки, за да се изчисти темата. По другите големи теми - съдебна реформа например - други са компетентни.
- Виждате ли на хоризонта коалиция, или ще ни управлява четири години една партия?
- Новата власт идва с голям кредит на доверие. Този кредит ще го има поне една година, в която да се направят големите стъпки. После зависи от успеха на тези стъпки, за които е нужна смелост.
CV
- Роден на 13 юли 1970 г. в София
- Завършил е международни икономически отношения в УНСС
- Има докторска степен от университетите в Питсбърг и Мичиган
- Бил е икономист в Световната банка
- Директор на научен център по икономика в Харвард
- Вицепремиер и министър на финансите в първото правителство на Бойко Борисов
- От март 2025 г. е избран от парламента за председател на Фискалния съвет