Дара нямаше да стигне тук, ако беше "красивоскромна" и четеше Фейсбука
Беше някакъв сезон на X-Factor, бях цял ден на снимки с екипа им. Наблюдавах Дара и другите участници отблизо и с любопитството на дърта гарга на селски панаир. Дара беше най-шумна, най-експресивна и заглушаваща всеки свой колега с децибели и чупки в различни части на тялото. Понеже съм възпитана "добре" в онези години на култ към скромността, хич не я харесах. Тя беше "онази надута ексцентричка... не, не, много е надута".
И "Бангаранга" не беше мойто, но е ясно, че конкурсът е за такива парчета, та ми беше все тази. Казах си, поне мацката е красива, танцува, говори добре английски, няма да се "изложим пред чужденците".
Винаги съм знаела, че от една възраст нататък трябва да учим от младите, не от мъдрите.
В неделя се събудих край морето, отворих телефона, видях най-напред, че сме спечелили за артистичен пърформънс, казах си, е, добре, не сме се изложили тотално.
После всичко се бангарангна.
Гледам и рева. Не мога да повярвам. Толкова е хубаво! И момичето, и песента, и всички, които пишат за това. Всички - и тъпанарите, които обикновено хейтят или мрънкат. И аз съм хубава даже. Рошава и недоспала, с узо махмурлук.
Отидох да пазарувам в цветарника (в Гърция), цветарят Янис ме посреща с "бангаранга".
Влизам в редакцията. Няма "здрасти". Всички са "бангаранга".
Имахме нужда от това, казва моя мъдра колежка.
Излапах интервютата на Дара от днес - дума по дума, три-четири пъти всяко. И по едно време започна да ми се клати един чарк. Викам си, тя е същата надута и самовлюбена от онзи ден, прекаран в X Factor. Обаче днес това има контекст.
Дара нямаше да стигне тук, ако беше "красивоскромна". Ако клякаше пред всяко замахване с пръст и хълцаше на всяко "тцъ-тцъ-тцъ". Ако се гърчеше пред разбирачи (а днес всеки е разбирач). Ако четеше фейсбук. Дара нямаше как да бъде победител, ако не знаеше, че може да е победител, преди това да е възможно. И о, чудо, но да имаш самочувствие явно не е смъртен грях. Напротив, близо е до вярата ти. Между другото, тя често говори като наистина вярващ човек.
Не знам дали за нашето поколение и тези преди нас има шанс да коригираме криворазбраното си отношение към себе си и скромността, но днес поне стана ясно, че това е градивният поглед. М.йната им на разбирачите!
Благодаря ти, Дара! Трудно ще се науча, но ако успея и за малко, ще знам, че това е напълно окей. И че ако съм бачкала достатъчно здраво, никой няма да ми даде червени точки за това да не го призная. Да не го изкрещя. И да заглуша другите с децибели и чупки.
Бангаранга, момиче! Ще засадя една маслина в твоя чест! Нека расте, защото всичко започва от младите. Да бъдат!
(От Фейсбук)