Великият Никола Гюзелев като художник
- Талантът му личи във всички платна. Рисува рядко в пика на кариерата си, иначе светът нямаше да има богатството на неговия глас, казва съпругата му Анна Мария Гюзелева
- Този друг талант му помага и за сцената, сам изгражда грима за ролите си
- Най-важното му наследство са неговите творби. Музикални и художествени. И примерът, и урокът, че човек трябва силно да вярва, да обича това, което прави, но и да работи
Завършил Художествената академия и притежаващ безспорен талант на художник, той можеше да остане в света на платното и четката. Дори можеше да стане световноизвестен с тази си даровитост. Но съдбата и неговият изключителен бас го отвеждат на най-големите оперни сцени в света. От Ла Скала до Метрополитън опера, Маестро Никола Гюзелев превръща всяка своя роля в събитие, а образите му на Борис Годунов, Филип II, Атила и Мефистофел остават еталон в оперното изкуство. Неслучайно световната критика го определя като "глас и присъствие, които не се срещат два пъти в един век".
През 2026-а отбелязваме 90 години от рождението на Никола Гюзелев, който остави безценна следа с духовната си дълбочина, артистична ерудиция и неподражаема сценична мощ. Разговаряме със съпругата му - актрисата, продуцент и журналист Анна Мария Гюзелева, която чрез Фондация "Никола Гюзелев" поддържа присъствието му все така живо в културата и днес.
- Г-жо Гюзелева, дарихте творби от Никола Гюзелев на Софийската градска художествена галерия (СГХГ) през април. Как те разкриват художествения талант на Маестрото?
- Това дарение беше съгласувано със СГХГ. Не сме решили ние кое точно да подарим, те дадоха своето мнение относно подбора. На 29 април в галерията имаше събитие, на което представихме и новата монография-каталог "Рицарят на операта" със снимки от най-важните му роли, текстове на три езика (български, италиански и английски), както и повече от 100 картини, които са рамкирани. Защото има и много, които още не са. Издател е Фондация "Никола Гюзелев" с подкрепата на НДФ "13 века България".
Талантът на Гюзелев се вижда, като се погледнат всички негови рисунки, акварели, масла. Той от съвсем млад е започнал да рисува. От тийнейджър. Малко след това се е увлякъл по операта и е повел и двете изкуства. Не рисуваше много на върха на оперната си кариера, защото нямаше време. Изложби въобще не е правил. Има само една експозиция през 1986 година, проф. Атанас Божков му я беше организирал в зала "България" за 50-годишнината му заедно с юбилеен концерт, както и още една изложба някоя година след това в Българския културен център в Москва. И след това нищо. На практика, след като той си отиде през 2014 г., ние, Фондацията, направихме първата негова голяма изложба с 65 платна през 2015 г. в зала "Средец" с куратор проф. Светлин Русев. След това започнахме да организираме такива и в Рим, и в София. През декември 2024 г. имаше експозиция пак в зала "Средец" с куратор Аксиния Джурова.
- Вие го популяризирате като художник след смъртта му.
- На практика - да. Много хора не знаят за този му талант. Затова решихме да запознаем неговата публика, защото той има много фенове като оперен певец, с него и като художник. Но не аматьор. Тъй като знам и много певци, които са започнали да рисуват нелошо - например Калуди Калудов има интересен стил. Докато Никола си е академичен художник, завършил Националната художествена академия.
- Казват, че докато е следвал там, той и Христо Явашев - Кристо, са били обявени за най-големите надежди.
- Така е казано. И самият Светлин Русев го потвърди. Онзи ден на събитието в СГХГ прочетох неговото писмо до Никола - много задушевно, което влиза между текстовете в монографията "Рицарят на операта". Мисля, че Никола е завършил в годината след Кристо. Той се е вдъхновявал много от Рембранд.
- Смятате ли, че ако не беше триумфирал в операта, можеше да стане световноизвестен като художник?
- Той можеше да се развие и като художник. Точно това казва Светлин Русев в писмото си: "Какво щеше да стане, ако той беше продължил като художник?". "С нашата съдба" - намеква той много симпатично. Нямаше оперното изкуство да има богатството на един такъв глас, защото той е оценен по цял свят. Както и българската оперна школа, която е много уважавана. А да не говорим, че Гюзелев е и важна част от белкантото - италианското.
- Дали все пак някога не е съжалявал, че е загърбил живописта?
- Не мисля. Защото въпреки всичко това му е било в кръвта и той през целия си живот е рисувал, макар и много по-малко като количество в пика на кариерата си. Той е споделял нееднократно, че изобразителното изкуство много му е помогнало в редица отношения. Много често той сам е изграждал грима си за ролите, защото е искал да подчертае някои неща. И освен това му е помагало да влезе в оперните си образи в по-голяма дълбочина.
- Имаше ли и други таланти, за които ние не знаем?
- Като малък е свирел на цигулка, тъй като баща му е свирел на цигулка. На пиано свиреше, акомпанираше на учениците си. Не може човек да има сто таланта. Но той всъщност има и трети - да преподава, да предава своя опит и тайната на своя успех. Никола открива в себе си възможността да учи певците как точно да интерпретират, как технически да развиват гласовете си. Понякога се е налагало и да оправя някои гласове, които лошо са насочени. Не всеки много голям певец може да бъде и много добър преподавател. При него се оказа, че към това му занимание, което много му се удаде, беше подтикнат не от кого да е, а от самия Борис Христов. Те се познаваха много добре и когато Борис вече не беше добре през 90-те години, той всъщност поиска Никола да поеме ръководството на Българската академия за изкуство и култура, която се помещаваше в неговия дом в Рим, подарен от него на българската държава. Никола повярва в себе си като оперен педагог чак след като започна да преподава. Затова той е казвал, че освен възхищението си към един от своите учители, баритона Христо Бръмбаров, той е благодарен и на Борис Христов.
- Щедро ли е споделял своите тайни? Не е ли искал да остане недостижима звезда?
- Толкова щедро, че и пари не е взимал. Той винаги е искал неговите ученици да разберат тайната на правилното гласоизвличане, преходите на мъжкия глас, и то особено при баса и баритона, както и на ясното и точно произношение - било то на руски, на френски, на италиански. Аз даже малко помагах на някои ученици с италианските текстове, така че с много мъничко съм допринесла в работния процес. Никола нищо не криеше, държеше всичко да разберат.
- Каква бе цената за него - да покори световните сцени?
- Неговата ангажираност безспорно беше за сметка на свободното му време. Беше много трудно да помисли за собствената си ваканция. Но от друга страна, той е един от певците, които са успели да съчетаят и посвещаването на семейството, и на кариерата. Което не е никак лесно на това ниво.
- Коя от иконичните му роли му бе най-скъпа?
- Няколко са. Неслучайно на паметника му ще бъдат изписани пет от тях. Борис Годунов му беше много на сърце, но и втората басова партия на Пимен. Също така Филип II, но и Инквизитора. Всички видове Мефистофели и Дон Жуан, разбира се. Атила, като на световно ниво се смята, че той е един от най-добрите изпълнители на Атила на Верди. Никола има някъде около 90 роли. Обширен репертоар. С отношение ги подбираше. Не е добре за един певец да приема всичко. Особено като по-млад той е избягвал да пее Вагнер заедно с италиански, френски и руски репертоар, защото нагласят гласа по съвсем различен начин. С прекалено силово извличане, няма кантилени. И това пречи да се изпълнява добре белкантовият репертоар. А това все пак е неговата сила. Дори Дон Жуан на Моцарт не е искал да пее като съвсем млад и малко по-късно я изиграва.
- Италия успя ли да измести в сърцето му България?
- Абсолютно не. Той, разбира се, обичаше Италия, Франция, Испания, но България е България. Нищо не може да я измести. Ако ще да го носеха на ръце другаде. Както пише Сашо Абаджиев - 36 пъти публиката го извиква пред завеса във Виена, за да се поклони, но... България си е България. Той много страдаше за проблемите и несправедливостите у нас. Не знам сега как щеше да реагира на всичко, което се случва, откакто си отиде.
- Какъв беше като човек извън сцената Рицарят на операта?
- Сърдечен. Обичаше компании, да се събира с хора в дома си, навън. Беше бохем.
- А като съпруг и баща?
- Децата невинаги са доволни. Почти никога. Но аз бих могла да кажа, че той има три деца и е направил възможно най-много за тях. И като подкрепа в образование, и като материална грижа, и като всичко. Те могат само да бъдат благодарни. Особено за името му, което носят. Макар че всеки от тях има своите постижения, но все пак трябва да сме обективни.
- С какво Гюзелев никога не правеше компромиси - в живота и в изкуството?
- Много критици подчертават това, че той винаги е държал да бъде верен на автора (композитора). А това дори и някои диригенти не го съблюдават. В живота също не правеше компромиси. Неслучайно не му е било лесно. Даже има едно изказване на един много известен критик преди време, знаейки всички трудности, които той е имал, тъй като преди него е имало баси, по време на него е имало баси: "Никола Гюзелев как успя да направи такава страхотна кариера?!". Защото на него му е и пречено. Имало е много горчивини. Пускани са лъжи, само и само да бъде спрян да пее в Щатите например. За щастие, на лъжата краката са къси. Той преодоляваше всичко с голямата си любов и към изкуството, и към България, както и с увереността, че е на прав път. С таланта си и с много работа. Тъй като даровитостта трябва да бъде усъвършенствана, гласът да се поддържа. Много певци например са хипертоници. Той беше страхотен хипертоник. Но духът е много важен.
- Разкажете за първата ви среща. С какво ви впечатли и спечели сърцето ви?
- По принцип аз го харесвах като певец. Срещнахме се в операта. Първото изкуство, с което израснах, беше класическият балет. На 16-годишна възраст се прибави киното. Ние от хореографското училище често използвахме залите на операта да репетираме и за училище, и за спектакли. Живеехме си там, общо взето. Един път участвах с училищния балет в някои роли на "Валпургиева нощ" от "Фауст", а пък Никола беше гостуващ Мефистофел. Така се запознахме, но аз бях съвсем млада тогава. След това започнах работа в операта и се виждахме по коридорите от време на време. Той ме питаше как съм, аз отговарях. Един хубав ден се прибирам вкъщи и майка ми ми казва: "Търси те Гюзелев". Моля?! Аз знам, че ми няма номера, как ще ме търси... Питам: "И какво каза?", а майка ми: "Че ще звънне пак". После се чухме, видяхме се. И така. Той няколко пъти ми е казвал впоследствие, че ме е чакал да порасна.
- С какво ви липсва най-много през последните 12 години?
- Липсва самият човек. Да се конфронтираме. Да обменим мисли. Той е разчитал на мен, но и аз знаех, че мога да разчитам на него. Да се уповавам на него. А това е много важно. Знаех, че той е човекът, който никога няма да ме предаде, ще ме подкрепи.
- Какви бяха последните му думи към вас?
- Той имаше паркинсон. Хората казват, че не се умира от това, но не е вярно. Паркинсонът компрометира всички други системи и рано или късно си отива човек. Накрая той вече не можеше да говори, когато беше в интензивно отделение повече от седмица. Но пък ни стисна ръцете и с поглед изразяваше чувствата и емоциите си. Много тежко беше. И досега си имам моменти, в които ми е тежко. Защото имаше силна духовна връзка помежду ни. Може би това е тайната на голямата любов.
- Ако можехте да му кажете нещо днес, какво би било то?
- Най-вече, че се чувства липсата му. И празниците вече не са същите без него.
- Кое е най-важното наследство, което остави?
- Неговите творби. Музикални и художествени. И примерът, и урокът, който е дал на учениците си, че човек трябва силно да вярва, да обича това, което прави, но и да работи.
- С какви събития още ще се отбележи 90-годишнината от рождението му?
- Уточняват се дати непрекъснато. На 5 април Софийска опера посвети спектакъла си "Дон Карлос" на него, защото там е една от коронните му роли на Филип II, както и на Инквизитора. До края на май се очаква БНТ да излезе с нов документален филм за него в рубриката "БНТ представя". После 18 май е датата, на която ще бъде представена монографията-каталог "Рицарят на операта" на Салона на книгата в Торино, Италия, който е един международен форум със световна известност. Очаква се БНР да излезе с нов диск за него, посветен на годишнината му, но нямам още конкретна дата. Предполагам, че ще стане след лятото.
Може би точно на рождения му ден - 17 август, ще открием официално паметната плоча, която вече успяхме да монтираме на жилищната сграда, в която той е живял с родителите си между 1950-а и 1970-а година. На улица "Гургулят" 33 в София. След това на 8 септември ще направим честване в Павликени, неговия роден град. Ще има официално откриване на изложба в Историческия музей, където преди години още откриха негов постоянен кът, а миналата година положиха и негова паметна плоча, която през септември също ще има официално откриване. Ще има изложба, представяне, прожекции. На 27 септември монографията ще участва и в литературния конкурс към Menotti Art Festival в Сполето, Италия. След което на 6 октомври сме в Парма - Меката на белкантото заедно с Милано, където ще има тържествено честване на неговата 90-годишнина с концерт на млади певци - италианци и българи. Също така ще има прожекции. И това е в рамките на фестивала "Джузепе Верди" в Парма. На 28 октомври ще има честване в БАН, тъй като той е "Доктор хонорис кауза". Заедно с БАН основахме Международната награда "Никола Гюзелев" за талантливи оперни изпълнители и таланти от изобразителните изкуства в област "Сценография". В БАН ще има изложба, концерт и представяне на монографията, както и на диска на радиото, ако е готов.
През ноември е голямото събитие за тази година в Софийската опера - концерт на лауреатите на международната награда "Никола Гюзелев" 2026 г., която е шеста поред. Четирима певци и един диригент - италианци и българи. После би трябвало да успеем да завършим годината с полагането на паметника на Никола Гюзелев на площад "Никола Гюзелев" - първото площадно пространство на улица "Цар Иван Асен II". Там отдавна имаме разрешение, но административно и бюрократично много се забавиха нещата. Надяваме се до декември да сме положили готовия вече паметник. Радостна съм, че и Министерството, и много други организации, Посолствата на Италия в България и на България в Италия ми съдействаха. Щастлива съм, че освен нас и Фондация "Борис Христов" изрази желание да чества Никола Гюзелев, но не мога да кажа какво ще успее да реализира от планираните събития между юни и септември. Очаквам и другите оперни театри да кажат дали и как ще отбележат годишнината, както и оперите във Виена, Париж и Рим. Много събития има още. Такъв артист заслужава.