Рецепта срещу фантоми: Отсъстваш от страната 1-2 г. – името ти е в списъка, но не се показва за вот
Случаите с покойници сред гласоподавателите сриват доверието в изборния процес
Името на покойния Ивайло Калушев, който се свързва с трагедията в хижа “Петрохан”, се оказа в избирателния списък на община Монтана. Името на покойния главен редактор на “24 часа” Борислав Зюмбюлев, който си отиде преди близо две години, също се оказа в списъците за гласуване.
Вчера в анализ за “24 часа” икономистът Георги Ангелов обърна внимание, че не е правилно избирателният списък да се използва за измерване на активността на вота, защото е раздут.
Обърнахме се към проф. Михаил Константинов, известен с борбата си срещу фантомите в избирателните списъци, за коментар как те да бъдат изчистени.
В избирателните списъци има 6 575 151 гласоподаватели, или почти 6,6 млн. души. В страната обаче са налични малко над 5,2 млн. избиратели. Следователно в избирателните списъци има поне 1,3-1,4 млн. имена, зад които няма избиратели. На тези имена ние им казваме фантоми.
Ще напомня, че през годините те нараснаха
от 500 хил. до 1 милион, а сега вече са 1,3 млн.
Но в сравнително редки случаи това наистина са починали избиратели, чиито имена не са заличени.
Примерите с имената на покойници, останали в списъците, станали известни през последните дни, показват, че между смъртта на един човек и неговото заличаване от избирателния списък минава много повече време от изискуемото по закон. В случая с Ивайло Калушев това са два месеца, а в този с главния редактор на “24 часа” Борислав Зюмбюлев - близо 2 години, което е необичайно дълъг интервал. Обикновено за срок от един месец се изчистват тези неща.
Но ако човек е починал в чужбина, може да мине повече време, докато отпишат името му от избирателния списък. Защото роднините трябва да се обадят в съответното посолство или консулство, а близък на починалия трябва да занесе там смъртен акт. Тази документация пък трябва да стигне до България и до ГРАО, за да бъде заличено името на покойния.
Много е вероятно на някого от чиновниците да не му е направило впечатление, че тези хора вече не са между живите. Макар и подобни пропуски да не са много, сриват доверието в изборния процес.
Толкова години минаха, тия списъци не се изчистиха, защо? Този въпрос биха задали мнозина. Но до момента няма нито закон, нито дори наредба, която да позволява да се махат имената на хора просто заради това, че са в чужбина, не са в България.
А ако се приеме правило, че човек, който продължително отсъства, примерно повече от година-две, името му се потиска в списъците за гласуване. Не се заличава, но се потиска т.е. не се показва. Това ще позволи в списъците в страната да не излизат толкова много имена на хора, които ги няма в страната.
Другият начин е да се въведе активна регистрация, за което многократно е ставало дума у нас.
Активната регистрация е метод да изчистите от мъртви души избирателните списъци. Базиран е на присъствието ви в този списък по желание. Казвате: “Окей, тук съм, жив съм и
искам да съм в списъка, за да гласувам
Активна регистрацияа не значи, че трябва да отидете лично в общината. Може да го съобщите по различни начини за комуникация, които са много - електронна поща е най-стандартният. Пускате съобщение, че сте тук и искате да гласувате. Ние по този начин вече получаваме съобщения за глоби, за други събития, за нашата комуникация с държавата.
Така можем да изчистим ако не 1,3 млн., поне 800-900 хил. имена от избирателните списъци.
Давам пример с активната регистрация във Франция. Там всяка година се регистрирате за всички избори през следващата година, без значение какви са те. Не го ли направите до 31 декември, няма да можете да участвате в изборите следващата година.
Това впрочем се случи два пъти със съпругата на президента Саркози. Мадам Сесилия Саркози, толкова известна у нас с огромната помощ, която оказа за прибирането на българските медици от Либия и на която сме толкова благодарни,
остана без право да гласува, защото не се беше регистрирала на два пъти
В българското изборно законодателство впрочем има текст, че гласуването е задължително, но срещу нарушаването му няма санкция. Законовият текст се оказа кух.
Първоначално санкцията беше, че имената на човек, който не е гласувал, се заличават, т.е. името му се маха от списъка, а той трябва сам да се записва отново, ако реши да упражнява правото си на вот. Този текст обаче беше признат за нехуманен със съдебно решение и отпадна. Но остана текстът, че гласуването е задължително. И без никаква санкция.
Според мен, ако не се дописват много хора в избирателните списъци, няма проблем с тях. Пък и нали знаете популярната американска приказка:"Има нов шериф в града!" Него питайте.