Учени в Пловдив с иновативни открития за по-здрав и дълъг живот

15.04.2026 18:50 Хортензия Маркова
Д-р Никола Стайков е сред създателите на центъра, в който младите учени развиват високо ниво на изследователски умения. СНИМКИ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
Под ръководството на проф. д-р Милен Георгиев в отдела “Растителна клетъчна биотехнология” е разработена фракция от специфичен вид български мед, който удължава живота с 30%.
Работата в ЦРСББ връща от Германия молекулярния биолог д-р Емил Вътов.

Всичко започва преди няколко години в Пловдив от едно поле в кв. "Тракия" и с много мисъл за бъдещето. Днес там десетки учени от цял свят създават иновативни открития в модерни лаборатории и високотехнологични оранжерии в полза на човешкото здраве и устойчивото земеделие. Центърът по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) е първият за върхови постижения в България и по негов модел след това се създават и други такива научни структури у нас.

Една от най-вълнуващите разработки на изследователите там е свързана с може би най-отколешната мечта на човек за по-дълъг живот. В отдела "Растителна клетъчна биотехнология" под ръководството на проф. д-р Милен Георгиев и в резултат на дългогодишна работа е разработена фракция от специфичен вид български мед, който удължава живота с 30%. Иначе казано - хапче за дълголетие, което предстои напред във времето да бъде патентовано след изпитване.

"Днес вече не смятаме за научна фантастика прогнозите, че в настоящия век ние ще живеем до 120 години - коментира проф. Георгиев, четирикратен носител на наградата "Питагор". - Но това, което е голямото предизвикателство, е по-скоро увеличаването на така наречения прозорец на оптимално здраве. Хората се вълнуват и аз смятам, че ние ще успеем да постигнем част от това, което имаме като идеи. Пък, дай боже, всичко. И да стигнем до така нареченото от вас вълшебно хапче за дълголетие."

Бъдещият продукт ще бъде подходящ за диабетици и хора с други метаболитни нарушения. В отдела на проф. Георгиев, който е сред най-цитираните биотехнолози в света според класация на Станфордския университет, с приоритет се работи върху идентифицирането на природни вещества, които имат потенциал за контрол на затлъстяването, забавяне на стареенето на кожата и остаряването в оптимално здраве - т.нар. дълголетие.

А междувременно научният труд кипи на всички нива в ЦРСББ, където се разработват и органични продукти за устойчиво земеделие и подобряване качеството на живот на хората. Проучват се природни съставки и се идентифицират гени за повишаване устойчивостта на стопански култури в условията на климатичните изменения.

Центърът е замислен не само като научен институт, но и като притегателна точка за иновации и технологичен трансфер, който да свързва науката и академията с индустрията и обществото, както и да обучава бъдещото поколение изследователи.

Едно от най-големите постижения на ЦРСББ е изграждането на специализирана инфраструктура спрямо световните стандарти.

"Притежаваме всякаква стандартна научна апаратура за този тип лаборатории и в тази част на науката, а също така разполагаме с доста специфични, скъпи и нови машини, някои от които са уникални за държавата - обяснява д-р Никола Стайков, молекулярен биолог. - Имаме няколко масспектрометра, всеки един от които е специализиран за различен тип дейност. Имаме разнообразни микроскопи, някои от които са изключително високотехнологични. Нашата гордост е конфокалният микроскоп. Той може да прави снимки на различни фокални равнини, после да ги събира в паметта на компютъра и да оформя триизмерен образ на пробата. Имаме също така няколко различни по размер и възможности биореактори, които използваме за отглеждане на течни култури в тях."

Част от апаратурата е без еквивалент за България и региона. Високотехнологичните оранжерии с климатичен контрол позволяват прецизно изследване на растителните процеси и създаване на устойчиви сортове стопанско-значими култури с богато хранително съдържание и подобрена толерантност към различни видове абиотичен и биотичен стрес - засушаване, високи температури, засоляване на почвата, болести и др.

"Това е умна оранжерия от гледна точка на контролирането на условията в нея - разяснява д-р Емил Вътов, молекулярен биолог. - Тук основно за момента сме се фокусирали върху две култури. Това са домати и пипер. Нашият подход е да разглеждаме на молекулярно ниво какво прави домата и пипера устойчиви на засушаване. Като познанието, което ние откриваме и създаваме, след това помага на общността и на хората, които се занимават със селекция, да създават такива издръжливи сортове – вече със знанието какво прави домата или пипера издръжлив на засушаване. Смятам, че работата ни е изключително важна на фона на климатичните промени."

Д-р Вътов е един от младите учени, който спокойно би могъл да продължи кариерата си в чужбина, но избира да се завърне у нас.

"Центърът ме върна от Германия предимно заради възможностите и перспективите, които предлага. Тук има всичко, от което имам нужда да се развивам като учен - признава молекулярният биолог. - В частност работим с едни от най-добрите учени в Европа, от които мога да се уча. Имаме оборудване, което позволява да се прави върхова наука на световно ниво."

В ЦРСББ се отделя особено внимание на подготовката на ново поколение учени. Институтът е акредитиран за обучение на докторанти в професионално направление "Биотехнологии". Докторантите и младите учени развиват високо ниво на изследователски умения чрез работа по международни изследователски проекти под менторството на доказани учени от България и чужбина. Програмата на ЦРСББ осигурява и възможност за специализации във водещи научни институции по света.

"Привлекли сме много българи, които се връщат от чужбина, за да работят тук - казва д-р Никола Стайков. - Имаме хора, които са учили в страни като Великобритания и Германия например, и са се върнали в България, за да се присъединят към екипа ни. Всъщност повечето от нас, създателите на центъра, също дълго време сме работили в чужбина и сме се върнали после да работим и живеем в родината."

ЦРСББ участва в десетки международни проекти, които реализира самостоятелно или в партньорство с водещи институти и компании от България, Германия, Ирландия, Франция, Италия, Южна Африка, Израел, Испания, Китай, Белгия, Нова Зеландия, Нидерландия и др. Тези партньорства осигуряват условия за устойчив международен обмен и постигне на дългосрочно развитие, иновации и конкурентоспособност в глобалната научна и образователна среда.

Научният център изгражда активни партньорства с индустриални компании от България и чужбина с цел трансфер на знания, технологии и иновации от науката в практиката. Центърът си сътрудничи с компании от различни сектори чрез предоставяне на научна експертиза, лабораторни услуги и достъп до модерна инфраструктура. Така ЦРСББ се утвърждава като стратегически посредник между науката и бизнеса и като двигател на устойчивото развитие в региона. Институтът разработва редица съвместни проекти с компании от аграрния сектор за внедряване на устойчиви земеделски практики, разработване на биопродукти и органични биостимуланти, както и за въвеждане на технологии, които намаляват екологичния отпечатък на сектора.

Разполагайки с всичко, от което имат нужда, пред светлите умове в ЦРСББ тепърва се открива необятен хоризонт, изпълнен с предизвикателства, възможности и бъдещи открития.

Други от Пробиви

Учени създадоха панкреас, който може да спре необходимостта от инсулиновите инжекции

Изследователи от Израел и САЩ са разработили жив имплант, който действа като изкуствен панкреас - пробив, който един ден може да елиминира необходимостта от всекидневни инсулинови инжекции за милиони

Учени разработват универсална ваксина, която учи имунната система да разпознава и унищожава рака

Експериментална mRNA (информационна рибонуклеинова киселина) ваксина засили ефектите на имунотерапията в борбата с туморите в проучване с участието на мишки

Учени доказаха супертактика срещу диабета

Бонус на метода е, че е безплатен, прост и без странични ефекти от фармакологични интервенции, не изисква медицинско наблюдение или строги диетични режими Нови открития за метаболизма показват

Навършват се 39 г. от първата сърдечна операция в България и на Балканите

Извършена е от екип, ръководен от проф. Александър Чирков Днес се навършват 39 години от първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите.  Операцията е извършена на 14 май 1986 година от

BTL Industries: медицински иновации от Пловдив за целия свят

Най-големият производител на медицинска апаратура инвестира в Пловдив, разкрива нови работни места и предлага най-модерни условия за труд. От уреди за роботизирана рехабилитация през апарати за

>