Не е само Ормуз: Кои са другите важни морски пътища
Ормузкият проток не е единственият ключов воден път за световната търговия. Но всяко смущение или удължаване на транспортните вериги води до ръст на цените и други последици. Кои са най-важните проливи и канали в света?
Ормузкият проток се превърна в ключова тема за световната политика и икономика от началото на американско-израелските удари срещу Иран. Ислямската република наложи контрол върху протока и блокира преминаването на плавателни съдове през него. В резултат редица суровини - от горива през торове до метали - останаха блокирани в Персийския залив, съответно поскъпнаха значително на глобалните пазари.
Ормуз обаче не е единственият ключов воден път за световната търговия. Над 70% от нея преминава по вода, а всяко смущение или удължаване на транспортните вериги води до покачване на цените и тежки последици. Кои са най-ключовите проливи и канали в света?
Баб Ел Мандеб и Суецкият канал - входът и изходът от Червено море
Гибралтар, Суецкият канал, Панамският канал, нос Добра надежда, Малакският проток, Баб ел-Мандеб, Босфора - проблем с преминаването през всяка една от тези връзки може да създаде криза, подобна на тази с Ормузкия проток.
По информация на "Ал Джазира" 12% от световната търговия преминава през Баб ел Мандеб - единствения вход от Индийския океан към Червено море. Когато се стигне до напрежение край Баб ел Мандеб, например атаки от хутите, корабите трябва да заобикалят цяла Африка, преминавайки през нос Добра Надежда в ЮАР, което много оскъпява и забавя превозите.
В противен случай до Европа корабите стигат през Червено море и Суецкия канал - ключова артерия за транспорта между Азия и Европа, открита през 1869 година.
Каналът също се е превръщал в ябълка на раздора. През 1956 година египетският президент Гамал Абдел Насър го национализира, а в отговор Израел, Великобритания и Франция нахлуват в Египет. Натискът от страна на САЩ, СССР и ООН обаче принуждава трите държави да се изтеглят, което бетонира властта на Насър.
Гибралтар и Босфорът са ключови за Европа
Босфорът и Дарданелите също са важна транспортна връзка, която свързва Черно и Средиземно море, съответно отговаря за голяма част от транспорта на горива и други суровини от страни като Русия и Украйна.
Единствената връзка на Средиземно море с Атлантическия океан пък е Гибралтарският проток. Гибралтар е задморска територия на Великобритания от 1713 година, когато Испания предава владението в рамките на Утрехтския мирен договор. Оттогава Испания няколко пъти се е опитвала да предоговори статута на Гибралтар, но безуспешно. През 1967 година дори се провежда референдум, на който жителите на територията, която упражнява контрол и над протока, избират тя да остане част от Великобритания.
Най-важните морски пътища в Азия
Протокът Малака свързва Андаманско с Южнокитайско море. През него преминават около 40% от световната търговия и 80% от вноса на петрол в Китай. Това означава, че през Малака преминава по-голям обем петрол, отколкото дори през Ормузкия проток.
Друга ключова точка в Азия е Тайванският проток, свързващ Източнокитайско с Южнокитайско море. Протокът е терен на сериозно напрежение и няколко военни сблъсъка между Тайван и Китайската народна република след края на Китайската гражданска война през 1949 година. През него днес преминава около 20% от световната търговия, включително високи технологии и полупроводници.
Тръмп иска Панамския канал обратно
Панамският канал е ключова точка за Америка, като през него преминават 40 процента от търговията в контейнери на САЩ. Каналът играе ключова роля за енергийната сигурност - през него се транспортират над 95 процента от износа на втечнен нефтен газ от САЩ, предназначен за Азия.
Каналът е построен през 1914 година от САЩ, а през 1977 година президентът Джими Картър се съгласява контролът поетапно да бъде върнат на Панама, което става окончателно през 1999 година. Още преди завръщането си в Белия дом Доналд Тръмп заявяваше, че САЩ трябва отново да придобият Панамския канал, защото според него на американските кораби се налагали твърде високи такси, а той се управлявал от Китай.