Благодатният огън: Милиони го чакат като надежда в хаоса на света

11.04.2026 08:20
Всяка година в навечерието на православния Великден в Кувуклията – малкия параклис над гроба на Иисус Христос в храма “Възкресение Христово” в Йерусалим, хиляди вярващи очакват слизането на Благодатния огън. КАДЪР: БНТ

В първите минути пламъкът не пари – поклонниците го прокарват по лицата си, без да се изгарят

Службата в храма “Възкресение Христово” в Йерусалим на Велика събота, когато се случва и ритуалът с измолването на Благодатния огън, тази година е очаквана с надежда от милиони хора по света. Войните, които сега Израел води с Иран и Ливан и несигурната обстановка в света са причината в Светите земи да няма много чуждестранни поклонници. Но хаосът в световните дела прави надеждата на хората още по-голяма.

Всяка година в навечерието на православния Великден погледите на вярващите се насочват към Йерусалим. Там, в Кувуклията - малкия параклис, изграден над гроба на Иисус Христос в храма “Възкресение Христово”, според вековната традиция се случва едно от най-мистичните и силно преживявани събития в християнския свят – слизането на Благодатния огън.

За вярващите

това е знак за чудото на Възкресението

– видимо напомняне, че Христовата победа над смъртта не принадлежи само на свещените предания, а остава жива реалност.

Светлината и в частност огънят като проявления на Божието присъствие са дълбоко втъкани в библейската традиция. В Стария завет Бог се явява на Мойсей чрез пламъка на горящата, но неизгаряща къпина.

Огнен стълб води израилтяните през нощта в пустинята след Изхода от Египет. На планината Синай Господ слиза в огън, когато дава десетте заповеди, да си спомним и за небесния огън и пророк Илия, а също и за сиянието, изпълнило Соломоновия храм. В Новия завет на Петдесетница над апостолите се явяват огнени езици – знак за слизането на Светия Дух.

Тази символика на божествената светлина присъства и в богословското тълкуване на Благодатния огън. За православната традиция той е проявление на “нетварната светлина” – тази, която не принадлежи на обикновения физически свят.

Чудото в Кувуклията

Ритуалът по измолването на Благодатния огън се извършва на Велика събота. Преди това Кувуклията се проверява и запечатва, а в храма се угасяват всички светлини. Йерусалимският патриарх влиза вътре облечен само по стихар - ленена богослужебна туника, носещ два снопа от по 33 свещи – символ на земните години на Христос. Той трябва да коленичи пред гробната плоча и да се моли. Патриарх Диодор, който оглавява Йерусалимската църква между 1981 и 2000 г., описва преживяването така: “От камъка, върху който е било положено тялото Христово, започва да се разстила светлина. Обикновено е синкава. Понякога покрива само гробната плоча, а понякога изпълва цялата Кувуклия”.

С тази светлина патриархът запалва свещите си и излиза пред множеството вярващи. В първите минути пламъкът според свидетелства не пари – поклонниците го прокарват по лицата си, без да се изгарят.

Патриарх Ириней също говори за необикновения характер на явлението: “Целият гроб се изпълва със Светата светлина – син пламък, който се разпръсква навсякъде. Когато издигна свещите, те се запалват веднага”.

Настоящият Йерусалимски патриарх Теофил III често подчертава, че събитието не може да бъде обяснено рационално: “Силата на вярата е тази, която предизвиква чудото. Това е разтърсващ опит, който показва колко малък е човекът пред Божията тайна”.

Светлина за духовните сетива

През IV век св. Григорий Нисийски - брат на св. Василий Велики, тълкувател на Свещеното писание и учител по нравственост, пише: “В нощта на Възкресението, които бяха с Петра, видяха и повярваха... защото Гробът бе изпълнен със Светлина, и като че да не бе нощ, те видяха вътрешността на Гроба по два начина - и с телесните си сетива, и с духовните”.

Тази образна картина често се използва като богословско обяснение на преживяването на Благодатния огън. За православните християни събитието не е просто феномен, а духовен знак – напомняне, че Христовото възкресение е в центъра на вярата.

Исторически сведения за ритуала съществуват от повече от хилядолетие. Арабският историк Ал Масуди още през X век описва богослужение, много близко до днешното. В някои периоди патриархът дори не е имал право да влиза в Кувуклията. По време на мюсюлманското управление в Йерусалим портите на параклиса били запечатвани, а духовенството се молело отвън. Въпреки това свидетелства от епохата разказват как в храма започвали да се появяват бели и сини проблясъци, след което от вътрешността на гроба струяла светлина. Дори управителите на града участвали в церемонията – именно те отключвали параклиса в момента, когато се появявала светлината.

Надежда за съвременния свят

В наши дни атмосферата в храма “Възкресение Христово” е различна от тази преди векове. Осветлението е силно, а около Кувуклията се издигат хиляди смартфони и камери. Въпреки това мнозина свидетелстват, че в храма се появяват необичайни проблясъци и пламъци, които се разпространяват сред поклонниците.

В нормални години десетки хиляди хора присъстват лично на богослужението. Оттам Благодатният огън се разнася по целия свят – със самолети и специални делегации до десетки православни страни.

Българската православна църква също поддържа тази традиция. В последните години български духовници пътуват до Йерусалим и донасят Благодатния огън със специален полет до София. От летището той се пренася до Синодалната палата, а след това – с литийно шествие до катедралния храм “Св. Александър Невски”, откъдето се разпространява из цялата страна.

Заради пандемията през 2020 г. богослужението в Йерусалим се проведе при затворени врати, а улиците на Стария град останаха необичайно празни. През 2021 г. българската делегация дори не успя да влезе в храма и получи огъня извън него.

Последният път, когато огънят пристигна в България от Йерусалим, беше през 2023 г., когато делегацията бе водена от Старозагорския митрополит Киприан. След това за възкресните богослужения у нас е ползван огън от същото кандило.

Днес въпреки ограниченията и несигурността в региона милиони хора по света ще очакват новината от Йерусалим: че от гроба Христов отново е пламнала светлината на Възкресението. За едни това е чудо, за други – древен символ. Но за вярващите Благодатният огън остава най-силното напомняне за думите от Евангелието: “Светлината свети в тъмнината и тъмнината не я обзе”.

Други от От страната и света

Прокуратурата протестира оправдателната присъда на Христо Шопов

Обвинението недоволства, че актьорът е обявен за невинен Нямало доказателства, че актьорът е заплашвал с убийство Патриша Тийвс, показанията й били дискредитирани Прокуратурата иска да закове

КМГ: Защо новите свободни търговски зони в Китай са обект на очакване от страна на света?

С публикуването на „Общия план за експерименталната зона за свободна търговия в Китай (Вътрешна Монголия)" общият брой на експерименталните зони за свободна търговия в Китай достигна 23

Как гласуват унгарците?

Унгарската избирателна система съчетава мажоритарен и пропорционален елемент и определя начина, по който гласовете ще се превърнат в мандати в Националното събрание след изборите утре

ЕЦБ видя с 0,3 на сто поскъпване у нас заради еврото

„Индивидуалната кошница на всеки от нас е различна. Има козунак за 3 евро и за 30 евро. Цените могат да бъдат много разнообразни. Тук ролята на потребителя е как да направи най-изгодния за себе си

19 са ранените при катастрофи през изминалото денонощие

През изминалото денонощие при девет тежки катастрофи са ранени 19 души, няма загинали, съобщава на сайта си Министерството на вътрешните работи. В София леките пътнотранспортни произшествия са седем

>