По първи петли Михаил Белчев написа най-красивите стихове, непозната жена казва, че Бог говори с неговия глас
Не успя да дочака планирания за 12 октомври концерт в НДК
Благодаря на тъгата, която ме спохожда от време на време, и на тревожните усещания за все още ненаписаното, неизпятото. Не обичам да се сбогувам. Кристина често ми напомня, че съм длъжен да живея.
Тези думи оставя в автобиографичната си книга Михаил Белчев. Представи я миналата година през лятото. В нея между кориците скътава 78 години живот - от детството му, дните му в хор “Бодра смяна” и първите отличия на “Златният Орфей” през пътешествията му по света и заслужените награди до неостаряващата любов към неговата муза Кристина и бащинската гордост от сина му Константин. Големият поет, певец и композитор имаше готовност да направи и допълнено издание със случки от живота си, но не успя да изпълни това желание. Както и да отпразнува своята 80-годишнина на 13 август.
В началото на Страстната седмица на Велики понеделник бардът на българската музика си отиде. А на Разпети петък стотици негови приятели, колеги и почитатели го изпратиха в последния му път.
“Не искам да пиша от скука във влак, потънал в забрава в някаква далечна гара, без да видя ни пролет, ни лято, ни есен, ни зима.
Предпочитам да съм жив и със сетива, обърнати към света,
казва Михаил Белчев. И до последно е изпълнен с енергия и планове за бъдещето. Планира голям концерт на 12 октомври, даже датата е запазена в НДК.
Там изнася големи концерти през последните години. На една сцена събира все емблематични имена - Стефан Димитров, Богдана Карадочева, Орлин Горанов, Йордан Караджов, Хайгашод Агасян, братя Аргирови и др. И въпреки че над 50 години от живота му са минали на сцена, всеки път се вълнува от срещата с публиката. “Силно емоционално преживяване” е да застане пред нея.
“Пътят е предначертан и е ясен. Аз само се опитвам да се придържам плътно към него”, е казвал Михаил Белчев. И наистина никога не изневерява на музиката. Макар че е учил в Минно-геоложкия институт със специалност “Фина електромеханика”. Дипломира се в Драматическия факултет на Театрална академия “Черкасов” в Ленинград.
Работил е като режисьор в националната телевизия, като е подготвял много концерти, както и спектакли на открито и в зала. Но винаги го е “теглило писането на стихове за песни”. Оставя зад себе си стотици текстове и няма певец от неговото поколение, който да не изпълнява песен по неговите стихове.
Много от текстовете му са вдъхновени от реални срещи, любови или житейски ситуации. Затова и звучат толкова искрено. Той често казва, че песните му са преживени. “Всяка песен си има легенда, всяка песен си има история”.
А първата, с която печели популярност, е “Кой София с обич заля”. Текстът е негов, а музиката е написана от колегата му от Минно-геоложкия институт, който впоследствие става голям композитор - Найден Андреев. Песента е посветена на Световния младежки фестивал в София през 1968 година. Според Михаил Белчев е имала ритъм на ръченица и затова предизвиква толкова голям интерес. В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни.
През годините след това обаче работи с десетки композитори като Александър Бръзицов, Борис Карадимчев, Мария Нейкова, Стефан Димитров, Найден Андреев, Стефан Диомов, Хайгашод Агасян и др. Негови са текстовете на известни шлагери като “За теб, Българийо!” в изпълнение на Веселин Маринов, “След десет години”, изпята от ФСБ, “Вярност” в изпълнение на Вили Кавалджиев, “Майчице” на Георги Христов, “Пътят” на Ваня Костова, “Готови ли сте за любов” на Лили Иванова, “Ще продължавам да пея” на Йорданка Христова, “По първи петли” на Васил Найденов и много, много други.
“Непозната жена беше казала на Криси, че Бог говори чрез моя глас – и с характерния си тембър вълнувам хората. Много е мило. Благодарен съм на съдбата, че ме е дарила с възможност да разтуптявам сърцата, да се обичат с песните ми, със стиховете ми. Какво по-хубаво от това?”, разказва Михаил Белчев.
“За гласа не знам, но за писането... Има нещо. Обикновено нощем, почти по първи петли – не че ги чувам на 14-ия етаж, но в тези моменти
сякаш някой излива думички отгоре, а аз съм избран да ги напиша. С какво ли съм заслужил това доверие?",
казва още поетът и певец.
Той два пъти среща любовта в живота си. През 1973 г. се жени за режисьорката Васа Ганчева. Бракът им трае 7 години. А след още 7 години случайно среща Кристина - по това време тя е млада актриса в Ловешкия театър. Запознават се на гости на общи техни приятели. “Моля те, не си тръгвай!”, ѝ казва Михаил Белчев и тя остава до него завинаги. Тогава е на 23 години, а той - на 37. Много пъти са разказвали, че почти не са се разделяли и са прекарвали само 2-3 дни един без друг.
Седем години след началото на любовта им се появява и синът им Константин. Тази година той ще навърши 30 години и върви по пътя на своите родители. Почти винаги е на сцената заедно с баща си и майка си, а последните години продуцира концертите им.
Косьо, както го наричат, минава през всички нива на живота на сцената - от кабелите до пеенето. Като малък обичал да се разхожда с голяма връзка с ключове, за да може другите да “зависят” от него и той да им отключва.
“По характер имаме много прилики. И двамата сме много честолюбиви. Винаги съм казвал, че той е рицар на любовта, аз също я оценявам много”, разказва Косьо, както го наричат родителите му, пред “24 часа” преди време.
Пее от малък, но само вкъщи, защото много се притеснявал. Свири на китара, имал е и ученическа група. Чак когато навършва 15-16 години, се осмелява да пее пред хора. До тогава пее само вкъщи с татко си.
С емоционални думи в социалните мрежи Константин обеща да пази и да продължава делото на Михаил Белчев и да бъде неговият “глас на сцената”, да не спира никога да пее, за да може баща му да продължи да стъпва на сцената чрез него и да споделя с публиката сърцето, душата и светлината си.
Част от последното му интервю пред "24 часа":
С Криси сме като гърне с похлупак
- Кога усетихте, че се обичате?
Кристина: Даже не съм се замисляла. Не знам, просто веднага го почувствах. Това е намиране. Усещах все едно цял живот съм била с него.
Михаил: Ние се харесахме, пък после се заобичахме.
- Какво най-много цените един в друг?
Кристина: Много неща - добротата, честността, благородството, таланта, всичко. Най-много ценя, че може да обича. Той е човек, който може да обича приятелите, семейството, роднините си.
Михаил: Благодаря ѝ за хубавите думи. Аз ще отговоря по същия начин. С Криси сме като гърне с похлупак.
- Кое е най-голямото различие в характерите ви?
Кристина: Аз съм по-голям оптимист от него.
Михаил: И по-дипломатична.
Кристина: Той е по-директен. Моята дипломатичност понякога е спасявала ситуации, защото той е изключително честен. Би могъл да обиди някого, без да иска. Просто казва това, което мисли.
- По какво си приличате най-много?
Михаил: По всичко. Намерили сме се. Какво може да ни различава?!
Кристина: Обичаме да си стоим вкъщи, да си правим наши си вечери, да посрещаме гости, да се събираме с приятели, да ходим на културни интересни събития и да ги обсъждаме после. Много неща обичаме да правим.
- Как бихте описали партньора си на друг човек?
Кристина: Бих искала да ги запозная, за да има лични впечатления. За мен той е най-добрият, най-хубавият, най-умният човек.
Михаил: Как да те опиша? Ти си неописуема!
Малка част от красивите стихове и песни
"Не остарявай любов"
Музиката е на Хайгашод Агасян,
текст: Недялко Йорданов,
аранжимент: Георги Денков
Не остарявай, любов,
във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност
още в очите ни свети.
И подозрително блясват шпаги
от минали страсти -
звън на решителна битка
за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов,
толкова страшна и дълга.
Опроверганото време
ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризеш
на надеждата острия залък.
Късно е вече да спреш,
рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов,
чуваш ли, много те моля!
Кой те гримира така
в тази изтъркана роля?
Кой в този смешен костюм
глупаво те е облякъл?
Всичко е само игра,
всичко е само спектакъл.
Не остарявай, любов,
ето завесата пада.
Кратък поклон и тръгни -
гола, нахална и млада.
С нокти и зъби до край -
своята чест отстоявай!
Не остарявай, любов,
моля те, не остарявай!
"Младостта си отива"
Музика: Найден Андреев,
текст: Недялко Йорданов,
аранжимент: Георги Денков
Младостта си отива и е ясно това
не от белите жички по мойта глава,
не от ситната мрежа край мойте очи,
младостта си отива - туй по всичко личи.
Всеки осем цигари съкращават със час
отредената възраст на всеки от нас,
ако пазя диета и спортувам през ден,
ще се чувствам, разбира се,
сто на сто подмладен.
Младостта си отива, ала не от това,
и каква съпротива да окажем, каква?
Младостта си отива, Боже мой, не върви
да нагазя отново посред морски треви,
да разтворя пак шепи и да видя във тях
как искри сред водата златен лунният прах.
Младостта си отива, преметнала сак,
в стари джинси обута до крайпътния знак.
С ръка неизменно в безпаричния джоб, хей, хей,
младостта си отива на един автостоп, хей, хей,
Младостта си отива - ето хлопва врата,
пред разумния довод за всички неща,
за всички неща, за всички неща.
Младостта си отива, ах как помня това,
уволнена си тръгва, но с горда глава,
с уста си подсвирква, не поглежда назад,
не пука от нищо пред смълчания свят.
Младостта си отива, пие чаша коняк
незаконно щастлива край бургаския бряг,
изпотена от ласки, цяла в пясък и сол,
младостта си отива с песничка в си-бемол.
Младостта си отива и дори без тъга,
няма даже емоции - накъде, докога?
Може би дотогава, докогато умрем,
младостта си отива не съвсем, не съвсем.
Младостта си отива и дори без тъга,
няма даже емоции - накъде, докога?
Може би дотогава, докогато умрем,
младостта си отива не съвсем, не съвсем...
"От много, много отдалеч"
Изпълнява я Михаил Белчев,
текст: Михаил Белчев,
музиката е на Хайгашод Агасян
От много, много отдалеч ще идвам винаги, докато мога
Но някой ден краката ми щом не издържат
Ще допълзя на лакти и колене
За да ти кажа, че на този свят обичам само, само теб
Ще допълзя на лакти и колене
За да ти кажа, че на този свят обичам само, само теб
От много, много отдалеч ще пея винаги, докато мога
Но някой ден щом моя глас не издържи
Аз ще изпратя славей вместо мене
За да ти каже, че на този свят обичам само, само теб
Аз ще изпратя славей вместо мене
За да ти каже, че на този свят обичам само, само теб
От много, много отдалеч ще бъда винаги, докато мога
Но някой ден сърцето ми щом се взриви
Ще ви прегърна с другия до тебе
За да ви кажа, че на този свят съм имал много малко време
Ще ви прегърна с другия до тебе
За да ви кажа, че на този свят съм имал много малко време
От много, много отдалеч ще пея винаги, докато мога
Но някой ден щом моя глас не издържи
Аз ще изпратя славей вместо мене
За да ти каже, че на този свят обичам само, само теб
Аз ще изпратя славей вместо мене
За да ти каже, че на този свят обичам само, само теб
Обичам само, само теб
В полумрака на спомена
Изпълнява я Михаил Белчев,
текст: Михаил Белчев,
музика: Стефан Димитров
В полумрака на спомена,
по-брадясал от всякога
аз се оглеждам сега.
Нищо ново под слънцето,
само дето задъхвам се,
щом изкача стъпала.
Беше време за размисъл,
за раздели и истини,
за шепот и викове.
В полумрака на спомена
чакат мои приятели,
дошли не знам откъде.
Сядам кротко на масата
и се вглеждам в лицата им,
мускул не трепва дори.
Този път се събираме,
не така както винаги,
а за да си помълчим.
Ще се срещаме сигурно
след години на масата,
в стаята, в същия час.
Все по-близо до ангела,
който всеки път тихичко
ще взима един от нас.
Вярност
Изпълнява я Вили Кавалджиев, музика и аранжимент: Стефан Димитров, текст: Михаил Белчев
Тихо шепна на вятъра.
Тихо шепна на слънцето
твоето име, живот.
Тихо тръгвам по пясъка.
Тихо крия следите ти
в своето тяло, живот.
Тихо слизам при хората.
Тихо влизам в прозорците,
в твоите нощи, живот.
Тихо пия водата ти.
Тихо лягам в земята ти.
Ти ме повика, живот.