Никола Янков, „Синя България": Спонсорираме цените на тока и за хората, които си топлят басейните
Всички плащаме данъци и осигуровки, които после държавата преразпределя по глупав и несправедлив начин, казва водачът на пловдивската листа на дясната коалиция
Водачът на листата в 16 МИР на коалиция „Синя България" Никола Янков е роден в Пловдив и е завършил Английската гимназия. След това се е дипломирал в специалността „Икономика" в американския университет „Корнел" - част от т. нар. Бръшлянова лига. След връщането си в България работи на мениджърски позиции в различни компании. През 2001 г. става зам.-министър на икономиката, а през 2003-а – зам.-министър на транспорта и съобщенията. От 2006 г. има собствена компания за управление на активи. Семеен, с 4 деца.
- Намирате ли за адекватни мерките на правителството в подкрепа на хората и бизнеса заради ръста в цените на горивата, г-н Янков?
- Не, по начина, по който е замислено това упражнение, държавата само ще изхарчи едни пари без никакъв ефект. За да получите 20 евро, трябва да се редите на опашка и да попълвате някакъв формуляр, което малко хора ще направят. Второ, тези 20 евро са предвидени за хора с автомобили, които ги ползват активно, а това означава, че те не са бедни. Притеснените финансово хора нямат коли или ако имат, не ги ползват всеки ден, така че става дума за популизъм, за да се демонстрира активност от страна на правителството.
- А какво би предложила дясна формация като „Синя България" в тази ситуация?
- България има нужда от цялостно преформатиране на социалните си политики. В момента държавата е насочена към ограничаване и регулиране на цени – на ток, на парно, на вода... Сега се говори и за горива, за хляб, за стоки от първа необходимост, за какво ли не. Субсидирането на цени означава, че ние ще дадем пари на хората, които най-много потребяват тези стоки, а те са най-богатите. Това не е социална политика, това е глупава политика и прахосване на ценния фискален ресурс, който имаме като държава. Затова трябва да се изготвят нови социални политики, базирани изцяло на критерии за доходи и имотно състояние. Така малкото пари, с които разполагаме, ще отидат при хората, които се нуждаят от тях. Аз например нямам нужда от субсидии за горивата, каквито бяха отпускани, когато Русия нападна Украйна и цените станаха по-високи, отколкото са сега. Тогава на колонките се приспадаше част от цената и най-богатите хора с най-мощните коли се възползваха най-много от това. Същото важи и за цените на тока – хората, които топлят водата в басейните си с електричество, ще спечелят най-много от субсидиите, а е очевидно, че те не са бедни. И така се оказва, че истински бедните спонсорират богатите, защото всички плащаме данъци и осигуровки, които после държавата преразпределя по глупав и несправедлив начин. Затова „Синя България" предлага нов тип социална политика – да се спрат субсидиите и опитите за контролиране на цените, защото това са комунистически мерки, които нямат на помогнат на хората, които се нуждаят, те ще си останат в нищета, защото какво значение има колко спонсорирате бензина, ако не потребяват бензин? От друга страна, опитът за контрол на цени без компенсация от държавата ще доведе само до дефицити, защото търговците няма как да поемат загубите и ще спрат предлагането към пазара.
- От 5-6 години обаче живеем в популистско наддаване и раздаване на пари на калпак, с което хората свикнаха. На този фон не се ли опасявате, че вашите идеи биха били възприемани като непопулярни?
- Според мен масата български граждани не осъзнават напълно за какво става въпрос, защото те плащат сметката, а не получават нищо. Ако внимателно им бъде разяснено как стоят нещата, аз съм сигурен, че те не биха подкрепили сегашните социални политики. Аз съм човек, който се справя умерено добре с живота и нямам нужда от социални помощи. Ако спра някого на улицата и го попитам: „Ще ми дадете ли част от вашите пари?", отговорът вероятно ще бъде „Не." Защо тогава хората са съгласни през техните данъци и осигуровки да се спонсорират хора, които нямат нужда от това? Ние искаме да спрем именно това.
- Като водач на листата в 16 МИР твърдите, че Пловдив и неговите граждани биха се справили и без да чакат на държавата, ако има нормална пазарна среда. Защо?
- Пловдив е различен град, заедно със София той плаща сметката на България. Пловдив е нетен платец в националния бюджет, гражданите и бизнесът на този град се справят умерено добре, въпреки, а не благодарение на българската държава. Това е така, защото Пловдив получава относително най-малък дял от публичните инвестиции. За разлика от много други общини, пловдивските фирми не разчитат на държавни и общински поръчки, за да работят. Пловдив не може да бъде „подкупен" политически с обществени пари. Тук има огромен проблем с инфраструктурата от години, но няма големи обекти, които да са финансирани от държавния бюджет, защото политиците от последните 20 години не виждат голяма политическа „възвръщаемост" от такива разходи за себе си. Не се обявяват и концесионни процедури, с които да се изградят обществени инфраструктурни обекти с частно финансиране, защото от частните инвеститори – за разлика от обществените поръчки - няма как да се откраднат пари. Пловдив расте икономически и като население, но се задъхва все повече. Държавата в сегашната си роля на преразпределител няма да помогне на Пловдив. Градът има нужда от нова политика, свързана с частни инвестиции в публична инфраструктура – както в транспортната, така във ВиК, екологичната и социалната. А модела, при който държавата допуска частни инвеститори да строят общинска и национална инфраструктура, го предлага само „Синя България".
Ние сме и категорично „за" преминаването към фискална децентрализация – оставяне на немалка част от данъците, генерирани в определена община, в нейния бюджет. Това би стимулирало развитието на общината и качеството на живот на хората, платили тези данъци. Разбира се, трябва да има субсидии за по-изостаналите общини, които бих нарекъл „изоставени", но фискалната децентрализация трябва да се случи.
Държавата се превърна в най-голямият конкурент на пловдивските фирми на пазара на труда. От една страна тя вдига осигуровките и осигурителните прагове, вдига минималната работна заплата, събира повече пари от пловдивските предприятия, но, от друга страна, с тези пари назначава все повече чиновници на все по-високи заплати. Това създава натиск за повишаване на заплатите в частния сектор без повишаване на конкурентоспособността, тоест повишава разходите, без да може това да се компенсира с повишаване на приходите. Намалява се и разполагаемият човешки ресурс за наемане, защото държавата става все по-значим работодател. Всичко това води до забавяне на инвестициите и заетостта в частния сектор, което води до нисък икономически растеж и невъзможност да достигнем средноевропейски нива на доходи и на развитие. Забогатяването на нацията е възможно само с бурно развитие на частния сектор, не с вдигане на заплатите и увеличаване на щата в администрацията. „Синя България" ще промени това и по този начин също ще е в полза на динамичната икономика на Пловдив и региона, която е изградена основно върху частни инвестиции на пазарен принцип.
В този смисъл гражданите и предприемачите на Пловдив биха спечелили, ако „Синя България" е част от управлението на страната.