Сталин използва българин, за да лъже Хитлер, че ще му отстъпи земи
НКВД използва Иван Стаменов, за да заблуди Германия през 1941 г.
Българският посланик в Москва Иван Стаменов бил натоварен още в началото на войната между Германия и СССР да уведоми цар Борис III, че руснаците са склонни на териториални отстъпки, за да сключат мир. Той трябвало да предаде на царя при какви условия може да стане това, а пък Борис III да води разговори с Хитлер при посещение в Германия. Това станало известно нему след среща със Сталин в Кремъл, на която му дал подробни указания какво да иска от немците. Самият вожд на световния пролетариат е очаквал, че това ще бъде Брестки мир-2, и не се съмнявал в успеха на начинанието. Огромна мистификация или истина е това? И защо точно българският посланик е избран да стане главният преговарящ между двамата велики диктатори?
Интересното е, че тази история нашумя след промените през 1989 година. Преди това единствено маршал Жуков в спомените си споменава за мирни преговори между Германия и СССР, но той не посочва имена, а само казва "с посредничеството на българите".
За този сепаративен мир
се говори и в признанията
на Лаврентий Берия,
главен комисар на държавната безопасност и председател на НКВД от 1941 г., на процеса срещу него през декември 1953 година. Те дълго време са пазени в руските архиви и разсекретени след 1989 г. Оттогава историята с миротворческата мисия на нашия посланик нашумява. За нея пишат и генерал Павел Судоплатов, наричан на Запад "главният диверсант на СССР" в книгата си "Любянка и Кремъл - спецоперации 1930-1950", Виктор Ерофеев в "Добрият Сталин" и дори британският изследовател Джон Толанд в биографията на Хитлер.
Безспорното в тези източници е, че Съветският съюз не е бил готов за войната в първите месеци и заради това Сталин е решил да направи предложение за мир, подобно на известния Брестки мир от 3 март 1918 г., сключен между Германия и болшевишка Русия. Заради желанието си да прекрати войната, СССР бил готов да предаде на Хитлер Украйна, Прибалтика, Беларус и Молдова, а когато един ден страната укрепнела военно, щял да си ги върне, както през 1939 и 1940 г.
За да станел известен планът за отстъпки от страна на СССР, трябвало да се намери подходящият човек. Той бил именно Иван Стаменов, защото България от 1 март 1941 г. е съюзник на Германия, а в същото време поддържа и добри дипломатически отношения със СССР.
Веднага след началото на войната на 22 юни 1941 г. всички дипломати са евакуирани от Москва в Куйбишев. Сред тях е и нашият посланик, който е извикан в Москва и се среща с ген. Павел Судоплатов в популярния ресторант "Арагви". Той е бивш агент на НКВД във Финландия, Германия, Холандия, Франция и Испания, но е отзован и изключен от партията. През март 1939 г. обаче му възлагат да убие сподвижника на Ленин и вече станал неудобен на Сталин Лев Троцки, който през 1929 г. е експулсиран от СССР и след дълги странствания се озовава в Мексико. Судоплатов прави две групи. Едната е оглавявана от известния мексикански художник Давид Сикейрос, популяризиран в България до 1989 г., който прави първия опит за убийство, но неуспешен, а другата – от бившата анархистка Каридад Меркадер. Троцки е убит от сина Рамон.
С тази успешна операция Судоплатов става отново доверен човек на Сталин, правят го шеф на отдела за специални операции на НКВД и му възлагат да уточни
подробностите по мирния
план с Германия
с нашия посланик
Генералът, съгласно поръката на Сталин, се среща със Стаменов и му обяснява очевидното - че в началото на войната Червената армия търпи поражения, няма резерви и достатъчно оръжие, което трябва да се създаде и произведе, а трябва да се създадат нови бойни формирования, а за това е нужно време. Стаменов пък му казва, че в средите на дипломатите усилено се говорело, че СССР, изненадан от нападението, щял да бъде склонен на териториални отстъпки.
Судоплатов се хваща за тази идея, която идеално пасва на плана му, и веднага я споделя с Берия, а на Стаменов казва, че това е вярно, и дори Кремъл е готов да отстъпи Украйна, Беларус, Молдова, и прибалтийските републики, за да прекрати войната.
Случайна ли е била тази среща и дали е станала по личното нареждане на Сталин? Самият Судоплатов отхвърля тези подозрения, защото казва, че той сам я насрочил със "своя отдавнашен агент, работещ за съветското разузнаване още от 1934 година", както определя нашия посланик. Идеята му преди срещата била, че Стаменов сам ще докладва на цар Борис, че е възможно мирно завършване на германско-съветската война с цената на териториални отстъпки.
На 4 юли Лаврентий Берия привиква нашия дипломат в кабинета си, като в общи линии повтаря казаното от Судоплатов и го пита направо дали може да се заеме с тази работа.
На следващия ден, неделя, 5 юли, Стаменов е на среща и при Сталин. На нея присъстват още Берия и външният министър Молотов. Тогава нашият дипломат чува от Сталин предложение от малко по-друг характер:
цар Борис III
да посредничи
пред Хитлер,
че СССР наистина е готов на териториални отстъпки.
Стаменов обаче казва: "Вие не познавате Хитлер. Той е започнал тази война не за да приеме мир. Целта му е унищожаване на СССР. Дори намек за готовност за мирни преговори ще го накара да хвърли всички останали военни части срещу ви. Освен това аз съм сигурен, че Германия не може да спечели тази война, дори и да стигне до Урал." Това свидетелства маршал Жуков в доклад през 1952 г., когато се появяват първите обвинения към Берия, едното от които е, че по време на войната той искал да предаде родината си.
Дали Стаменов е уведомил цар Борис III за руския план? Нищо от неговите официални доклади, изпращани до външното ни министерство, не дава подобни основания, защото в тях няма нито ред за него. Посланикът ни не го е направил и с шифровани телеграми до царската канцелария. И до днес обаче не е намерен документ, от който да става ясно, че българският цар се е заел с посредническата си мисия, която му отреждат руснаците. НКВД следи кореспонденцията на нашия дипломат и установява, че няма никакви разговори и официална кореспонденция с България? А това е била твърде голяма мисия, за да се пази в тайна.
Че това е било само руски маньовър и Сталин съвсем не е имал намерение да сключва сепаративен мир, свидетелстват и показанията на Берия на процеса срещу него през декември 1953 г. Тогава му задават въпроса: Как се опитвахте да установите връзка с Хитлер и какви територии смятахте да му отстъпите? Берия се прави, че не чува, въпросът е повторен и той след кратко мълчание отговаря, че във фантастичния план на Сталин били посветени само той и Молотов. После обаче допълва, че
в началото на войната
Сталин е правил всичко
възможно да
с печели отсрочка
Когато го питат чрез кого действат, той отговаря: "Чрез българския посланик Иван Стаменов". След това го обвиняват в предателство, но той възмутено изкрещява: "За какво предателство говорите. Ставаше дума да се сондира мнение при какви условия Хитлер би могъл да прекрати войната и да сключи мир."
Подобна теза описва и Виктор Ерофеев в книгата си "Добрият Сталин". Тогава баща му, съветският дипломат и агент на КГБ в Париж, Владимир Ерофеев се срещнал със своя колега и двамата заговорили за тази среща в ресторант "Арагви". Те се сетили, че там е била и срещата с Иван Стаменов и завършили: "Какъв хубав маньовър на Сталин."
Именно с тези сондажи се изчерпва и ролята на българския посланик в Москва Иван Стаменов. Името му обаче ще остане в историята като на втория българин, който след Георги Димитров се е срещал само за няколко дни и със Сталин, и с Берия, и с Вячеслав Молотов.
Първата му успешна мисия е размяна на немци с руснаци
На 24 юни 1941 г., само два дни след нападението на Германия над Съветския съюз, в Народния комисариат на СССР се получава телеграма от министър Иван Попов, в която е обявено, че на българското посолство в Москва се възлага защитата на германските интереси в СССР. По-нататък нашият министър моли да се съобщи това на правителството на СССР и да влязат в споразумение с германския посланик в Москва за по-нататъшни действия. Накрая, разбира се, не е пропуснато и: "Мисия пользуется случаем засвидетелствувать Народному Комисариату Иностранных Дел свое совершенное почитание."
На 26 юни следва отговор, че народният комисариат е приел за сведение съобщението, че мисията е приела защитата на германските интереси.
Същия ден мисията ни изпраща ново писмо, в което моли комисариата да не отказва любезността да я уведоми с какви служебни лица тя трябва да се свърже, за да получи отговор на въпроса за съдбата на лицата от германските посолства, консулство в СССР, германските поданици и имущества на посолството и консулствата на територията на СССР. При какви условия българското външно министерство може да се свърже с немския посланик и какви са намеренията на Съветския съюз относно размяната на членове на съветската дипломатическа мисия в Германия и членовете на германската в СССР.
На следващия ден в нова нота се казва, че правителството на Германия желае бързо да ликвидира въпроса за размяна на немските и съветски поданици, като вече има предвид и тези в Близкия и Далечния Изток. То обмисля тяхната размяна да се осъществи на границата на СССР с Турция, а ако това е невъзможно, то да стане на границата на Армения с Иран в град Ленинакан, днес Гюмри. Също така, понеже броят на немските поданици бил много по-голям от руските, то се предлага те да се разпределят в две групи.
На немското предложение руснаците се съгласяват без уговорки. Само дето разширяват кръга на хората, които трябва да се разменят. Те искат в първата група да бъдат всички съветски граждани, които са държавни служители, сътрудници на съветските посолства и търговски представителства в Берлин, Кьонигсберг, Виена, Прага и Париж, постоянните и временно командировани сътрудници на Народния комисариат по външна търговия и други народни комисариати, намиращи се в Германия, протектората Чехия и Моравия, Белгия, Холандия и Норвегия, сътрудниците на банка "Гаркребо" в Берлин, сътрудниците на ТАСС, представители на Главното управление на гражданския въздушен флот на СССР, управляващия на съветското подпредставителство във Варшава, съветските дипломатически куриери, както и членовете на техните семейства.
На 28 юни е изготвен меморандум на немците, предаден от Иван Стаменов, в който освен разделението на двете групи от Европа и Изтока, се предлага руските дипломати, служители и граждани да бъдат доставени в граничния пункт Свиленград, като първата група пристигне на 4 юли в 18 часа, а втората - на 10 юли 1941 година, също в 18 часа.
Немското правителство обаче отвръща, че всички лица трябва да бъдат разменени на един път и това трябва да стане в Свиленград на 4 юли в 18 часа. После немците променят плана и по причини, както изтъкват от чисто технически характер искат размяната да се осъществи в Бяла паланка на сръбско-българската граница. Руснаците обаче отговарят, че "категорично настояват размяната да стане в Ленинакан, за тези от Изтока, и Свиленград за тези от Европа."
За Съветския съюз от Германия най-напред е обявено, че тръгват 979 човека, като дипломатите от тях в Германия са 36, но още 154 са членове на консулските служби в Кьонигсберг, Виена, Прага и Париж. Останалите са търговски и сътрудници на ТАСС, както и 668 частни лица. Немското правителство предлага посланикът на СССР в Берлин Деканозов, който пътува във влака, да съобщи на руското посолство в София дали цялата група е в пълен състав и дали влакът е готов да напусне Сърбия. Същото трябва да направи и посланикът на Германия в СССР граф Шуленбург на германското консулство в Трапезунд, днес Трабзон.
Оказва се, че в Свиленград не са пристигнали от обявените хора от руската група 98 души, 91 от които са моряци, и тя е трябвало да бъде от 1078 души. Това не можело да стане до 10 юли, но въпреки това настояват тогава да се осъществи обменът. В Ленинакан вече немската група наброява 237 човека, но и при тях 15 души не са пристигнали. Накрая се оказва, че турското правителство обяснява, че не може да евакуира по повече от 300 души на ден, и затова се решава това да става в продължение на три дни по 300 души заради руската група. Немската също се разделя на три части. И така едните си стоят в Ленинакан, а другите в Свиленград и се разменят.
На 17 юли Стаменов иска от Народния комисариат на външните работи да му съобщи дали успешно е изпълнена мисията. И дали 237 човека немци са прехвърлени за Германия. За 17 юли остават още по 4 души, които са плод на допълнителна договорка.
Отговорът е, че размяната е осъществена напълно. Скоро се оказва, че на близо 40 немци, пристигнали с влака в Свиленград, са им откраднати скъпоценности и часовници. Те протестират пред Народния комисариат по външните работи на СССР откраднатото да им бъде върнато, но нищо подобно не се случва. Немците заплашват, че и те ще предприемат подобни мерки. И го правят в Ленинакан.
Кой е известният дипломат, който участва в заверата
Иван Стаменов е роден в София през 1898 година. Дипломатическата си кариера започва през 1925 г. като началник на Информационното бюро в Министерството на външните работи.
Жени се за племенница на политика, подготвил дипломатически обявяване на независимостта на България, Александър Малинов. Когато за пети път става министър-председател, през 1931 г. след 1908-1910, 1910-1911 и два пъти през 1918, той назначава Стаменов за директор на царската легация в Рим. От 1935 г. е първи секретар на посолството ни в Париж. От 1 юли 1940 г. е назначен за извънреден и пълномощен министър в Москва, откъдето е отзован в края на 1941 г. и се връща в България.
По време на следствието срещу Берия руски следователи идват в София да търсят Стаменов да свидетелства, че Берия уж самоволно, без знанието на когото и да било, обещавал на Хитлер териториални отстъпки, за да го склони на преговори.
Дипломатът отказва.