Как се отглежда дете далеч от България: Цеци Красимирова говори за първи път за дъщеря си Джудит
Има майки, които държат децата си близо с правила и контрол. И има такива, които ги държат близо с доверие. Топмоделът Цеци Красимирова очевидно е от втория вид.
В разказ за "24 часа", който звучи по-скоро като разговор с приятелка, отколкото като изповед пред микрофон, тя разказва за дъщеря си Джудит - момичето, което израства на прага на 30-те като свободен, стабилен и щастлив човек.
Историята на Цеци и Джудит започва в момент, когато много жени биха направили различен избор. Манекенката е едва на 18 години, когато научава, че е бременна - точно след като е коронясана за най-добър модел на Европа и модни агенции от Италия и Франция я затрупват с предложения. Вместо блясъка на световния подиум обаче тя избира детето. Решение, за което не съжалява нито за миг.
Цеци е родена в Мездра, завършва хореографско училище в Елин Пелин и стартира кариерата си в детски ревюта в началото на 90-те. Животът я отвежда далеч - след 2010 г. тя напуска България и до днес дели времето си между родната страна и Испания. Именно там, в чужбина, Джудит израства далеч от столичния шум и балканските стандарти за красота.
"Джудит не е кръстена на никого. Няма родова нишка, няма очаквания, вградени в името. Само едно красиво, непознато звучене и целият живот пред нея. Още като малка тя прояви математически заложби - усет към логиката, който може да се опише така - днес си подрежда света със същата тази яснота като в математиката", казва с усмивка майка .
В епохата на бушуващите хормони, които двете са преживели, Цеци
описва пубертета на дъщеря си като изненадващо балансиран,
особено в сравнение с нейния собствен. Тайната се крие в три основни правила, които моделката извежда като съвети за всички родители:
- Тихо присъствие: да си до детето си, без да го задушаваш с контрол.
- Доверие чрез споделяне: изграждане на мост, а не на стена от забрани.
- Опора, а не критика: в свят, пълен със съдници, родителят трябва да бъде сигурното пристанище.
"Важно е да не се плашиш от емоциите на детето си, а да ги посрещнеш със спокойствие", допълва Красимирова своите родителски съвети. Въпреки че Джудит е наследила красотата на майка си, тя категорично отказва да превърне модата в своя професия. За нея снимките са по-скоро забавление, отколкото амбиция.
"Тя избра изкуството на сценичния грим - магията на трансформацията, където красотата се среща с необичайното. Това завърши като висше образование. Иначе Джудит намира уют в музиката, танците и тишината на дома - моментите, в които можеш да свалиш всяка маска", споделя манекенката. Детето има силен характер - и двете го признават. "Реши ли нещо, тя е категорична", казва гордост Цеци. Но тежки конфликти между двете не е имало - по-скоро "моменти на наместване".
"Винаги ме е слушала, защото знае, че гласът ми не е заповед, а подкрепа".
Цеци Красимирова вярва в споделянето, но предупреждава - децата понякога изливат тревоги, които сами забравят до утре, а родителят ги носи с месеци. Затова мълчаливото присъствие понякога е по-ценно от готовото решение. Правото на детето да преживее нещо само не е изоставяне, то е уважение.
Интересна е позицията на Цеци и относно приятелството между родител и дете.
"Първите уроци в любовта често са свързани с разочарования,
които ни учат на много. Гледах на първото влюбване на детето ми като на необходим етап от нейното израстване. Важното е, че тези моменти остават в миналото и ни правят по-мъдри", казва моделката.
Красимирова смята, че на младите хора днес им е по-трудно да намерят партньор, отколкото преди години. "Днес светът е по-шумен и по-повърхностен. Истинското свързване изисква време, а те са под напрежението на образи, които невинаги са истински".
Една от причините Джудит да остане здраво стъпила на земята е фактът, че е израснала в Испания. Цеци отбелязва, че
там стандартите за красота са по-естествени
и младите момичета не са обсебени от филъри, ботокс и изкуствени подобрения.
"Всичко това е чуждо. Не пуши и не употребява наркотици. Когато човек е стабилен отвътре, той няма нужда от външни стимуланти", обяснява Цеци - и в думите личи дълбоко убеждение, изковано от личен опит.
Днес Цеци е далеч от подиума, отдадена е на грижи за домашните си котки - голяма страст, за която мечтае един ден да създаде приют, защото подобни институции не са толкова много, колкото приютите за кучета. Джудит се е научила да приема тези изблици на майчина нежност с усмивка - дори когато Цеци изтичва навън по чехли да спасява изгубено коте.
Историята на Цеци и Джудит не е за перфектното родителство. Тя е за нещо по-трудно и по-красиво - за изкуството да обичаш някого достатъчно силно, за да му позволиш да бъде себе си.